Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Навярно като начало трябва да обясня положението, в което се намира принцесата на Уелс — каза той нерешително. — Парите за изплащането на зестрата са надеждно съхранени, извън страната, и могат да бъдат изплатени след…

— Зестрата няма значение — каза един от съветниците.

— Зестрата? — Фуенсалида замлъкна, потресен. — Но блюдата на принцесата…?

— Кралят е склонен да прояви великодушие към годеницата си.

Посланикът млъкна, зашеметен.

— Годеницата си?

— Най-важна сега е мощта на краля на Франция и опасността от неговите амбиции в Европа. Така е от Азенкур насам. Кралят силно желае да възвърне славата на Англия. Сега имаме такъв велик крал като онзи Хенри 15 15 Крал Хенри V (1386-1422). През Стогодишната война водената от него английска войска успява да извоюва унищожителна победа над французите по време на прочутата битка при Азенкур, благодарение на което Хенри V успява да завоюва голяма част от Франция и се утвърждава като регент и наследник на френския престол. — Б.пр. , готов да върне величието на Англия. Сигурността на Англия зависи от тристранен съюз между Испания, Англия и императора. Младият крал вярва, че сватбата му с инфантата ще подсигури подкрепата на краля на Арагон за тази велика кауза. Предполагам, че това наистина е така?

— Разбира се — каза Фуенсалида, на когото му се виеше свят. — Но блюдата…

— Блюдата нямат значение — повтори един от съветниците.

— Мислех, че чеизът ѝ…

— Той е без значение.

— Ще трябва да я уведомя за тази… промяна… в съдбата ѝ.

Членовете на кралския съвет се изправиха на крака.

— Моля, направете го.

— Ще ви дам отговор, след като… ъъ… се видя с нея. — Безсмислено беше — помисли си Фуенсалида — да им казва, че тя му се беше разгневила толкова много заради онова, което считаше за предателство от негова страна, та не можеше да бъде сигурен, че ще го приеме. Безсмислено бе да разкрива, че последния път, когато я видя, ѝ бе казал, че с нея е свършено и каузата ѝ е изгубена, и че всички са го знаели от години.

Препъна се няколко пъти, докато излизаше от стаята, и едва не се сблъска с младия принц. Младежът, който още нямаше и осемнайсет години, засия:

— Господин посланик!

Фуенсалида рязко отскочи назад и падна на едно коляно.

— Ваша светлост! Трябва… да ви изкажа съболезнования за смъртта на…

— Да, да — той махна с ръка, възпирайки съчувствените излияния. Не можеше да се застави да изглежда мрачен. Лицето му бе светнало в усмивка, изглеждаше по-висок от всякога.

— Сигурно ще искате да съобщите на принцесата, че предлагам женитбата ни да се състои възможно най-скоро.

Фуенсалида откри, че заеква с пресъхнала уста:

— Разбира се, сир.

— Ще ѝ изпратя съобщение за вас — каза великодушно младият човек. Изкикоти се. — Зная, че сте в немилост. Зная, че е отказала да се среща с вас, но съм сигурен, че ще ви приеме заради мен.

— Благодаря ви — каза посланикът. Принцът го отпрати с махване на ръка. Фуенсалида, който се беше снишил в поклон, се надигна и тръгна към покоите на принцесата. Осъзна, че за испанците ще е трудно да се съвземат от щедростта на този нов английски крал. Великодушието му, показното му великодушие, беше смазващо.

Каталина накара посланика си да чака, но го прие, преди да е изтекъл час. Той бе принуден да се възхити на самоконтрола, който ѝ позволяваше да следи часовника, когато човекът, знаещ съдбата ѝ, чакаше отвън да ѝ я съобщи.

— Господин посланик — каза тя спокойно.

Той се поклони. Долният край на роклята ѝ се беше разнищил. Видя спретнатите, малки бодове, там, където подгъвът беше зашит, а после се беше разнищил отново. Изпита чувство на огромно облекчение, че каквото и да станеше с нея след тази неочаквана женитба, тя никога нямаше отново да е принудена да носи стара рокля.

— Вдовстваща принцесо, бях в кралския съвет. Тревогите ни приключиха. Той иска да се ожени за вас.

Фуенсалида си беше мислил, че тя може би ще заплаче от радост, или ще се хвърли в ръцете му, или ще падне на колене и ще отправи благодарност към Бог. Тя не направи никое от тези неща. Бавно наклони глава. Потъмнялата позлата на шапчицата ѝ улови светлината.

— Радвам се да го чуя — беше всичко, което каза.

— Казват, че няма проблем с блюдата.

Той не можеше да сдържи ликуването в гласа си.

Тя кимна отново.

— Зестрата ще трябва да бъде платена. Ще наредя да изпратят парите обратно от Брюж. Оставени са на съхранение, ваша светлост. Запазих ги за вас.