Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Тръгвам по-бавно, като се оглеждам към студената река, към минаващите лодкари, сгушени в зимните си палта, за да се предпазят от студа. „Бог да ви благослови, принцесо!“, провиква се един мъж, когато ме разпознава. Вдигам ръка в отговор. Хората на тази чудата, неспокойна страна ме обикнаха от мига, в който се струпаха припряно да ме видят в малкото пристанище Плимут. Това също ще бъде в моя полза пред един принц, току-що възкачил се на престола и отчаяно нуждаещ се от обич и привързаност.

Хари не жали парите. Все още не е достатъчно възрастен, за да знае стойността им, и винаги е получавал всичко, което поиска. Няма да се препира заради зестрата и вдовишкото ми наследство. Сигурна съм в това. Ще бъде склонен да направи великодушен жест. Ще трябва да се погрижа Фуенсалида и баща ми да не предложат да ме откарат у дома, за да отворя път за новата годеница. Фуенсалида отдавна изгуби надежда за нашата кауза. Но сега аз не се поддавам на отчаяние. Ще трябва да устоя на неговата паника и на собствените си страхове. Трябва да остана тук, за да бъда готова за битка. Не мога да отстъпя сега.

Навремето Хари бе привлечен от мен, зная това. Артур първи ми го каза, каза, че на малкото момче му харесало да ме отведе до олтара в деня на сватбата ни, мечтаело си да е младоженецът, а аз — невестата. Подхранвах симпатията му, всеки път, щом го видя, му обръщам особено внимание. Когато сестра му го взема на подбив и се държи неуважително с него, хвърлям поглед в неговата посока, моля го да ми попее, възхитено го наблюдавам как танцува. В редките случаи, когато съм успявала да си открадна един миг с него насаме, го моля да ми чете, и обсъждаме мислите си за великите писатели. Постаравам се да мисли, че го намирам за човек, от когото има какво да се научи. Той е умно момче, не е трудно да се разговаря с него.

Винаги ме е затруднявало обаче това, че всички останали му се възхищават така силно, че моята скромна топлота едва ли може да го впечатли. След като баба му, нейна светлост майката на краля, обявява, че той е най-красивият принц в християнския свят, най-начетеният, най-обещаващият, какво мога да кажа аз, което да се сравни с думите ѝ? Какъв комплимент може да направи някой на едно момче, което ласкателствата вече са довели до крайна суета, момче, което вече вярва, че е най-великият принц, когото светът е познавал?

Това са моите предимства. Срещу тях мога да посоча факта, че той е обречен на мен вече от шест години, и вероятно ме приема като избор, направен от баща му, и при това — неудачен избор. Че се е заклел пред епископ, че не съм неговият избор за съпруга и че не иска да се жени за мен. Може би смята да се придържа към тази клетва, може би възнамерява да обяви, че никога не ме е искал, и да отхвърли годежния ни обет. При мисълта Хари да обяви пред света, че съм му била натрапена и сега се радва да се освободи от мен, спирам отново. И това мога да понеса.

Изминалите години не се отнесоха ласкаво с мен. Той никога не ме е виждал да се смея радостно, никога не ме е виждал усмихната и непринудена. Никога не ме е виждал в друг вид, освен бедно облечена и смутена заради външността си. Никога не са ме викали да танцувам за него, или да пея пред него. Винаги получавам лош кон, когато дворът ловува, и понякога не успявам да съхраня духа и спокойствието си. Винаги изглеждам изтощена и съм вечно смутена и тревожна. Той е млад и лекомислен, обича разкоша и изящното облекло. Може би в представите му съм бедна жена, бреме за семейството му, бледа вдовица, призрак, явил се на пиршеството. Той е момче, което поставя личните си желания над всичко, може да реши да се измъкне от дълга си. Той е суетен и безгрижен и може би смята, че ако ме отпрати, това няма да има особено значение.

Но аз трябва да остана. Тръгна ли си, той мигновено ще ме забрави — поне в това съм сигурна. Трябва да остана.

Фуенсалида, повикан в кралския съвет, влезе с високо вдигната глава, опитвайки се да изглежда непреклонен, сигурен, че го бяха повикали, за да му кажат да си заминава и да отведе нежеланата инфанта със себе си. Буйната му испанска гордост, която ги беше дразнила толкова силно и така често в миналото, му даде сили да влезе през вратата и да се приближи до масата на кралския съвет. Съветниците на новия крал бяха насядали около масата, точно в центъра ѝ беше оставено място за него. Почувства се като момче, което са повикали пред учителите му, за да го нахокат.