Филипа Грегъри - Вярната принцеса

„Той е твърдо решен да изпълни повелята Ви“, писа Катерина на баща си, внимателно превеждайки всяка дума на сложния шифър, който използваха. „Дава си сметка, че не е бил на война, и жадува всичко да върви добре за англо-испанската армия. Всъщност, много се безпокоя да не бъде изложен на опасност. Той няма наследник, а дори и да имаше, това е сурова страна за принцове, ненавършили пълнолетие. Когато тръгне на война с Вас, ще го поверя на Вашите грижи. Безспорно трябва да почувства, че изживява войната напълно, със сигурност трябва да се научи от Вас как да води войска. Но разчитам на Вас да го пазите от всяка истинска опасност. Не ме разбирайте погрешно“, написа тя строго. „Той трябва да чувства, че е в сърцето на войната, трябва да се научи как се печелят битки, но не трябва никога да бъде в истинска опасност. Освен това“, добави тя, „той не трябва да знае, че сме го предпазили.“

Крал Фердинанд, отново в пълно владение на Кастилия и Арагон, управляващ като регент от името на Хуана, за която сега се говореше, че не може и дума да става да седне на трона, изгубена в мрачен свят на печал и лудост, спокойно писа в отговор на най-младата си дъщеря, че не трябва да се безпокои за безопасността на съпруга си във войната: щеше да се постарае Хенри да не бъде изложен на нищо друго освен вълнуващи преживявания. „И не допускай страховете ти на негова съпруга да отклонят вниманието му от неговия дълг“, напомни ѝ той. „През всичките си години с мен майка ти никога не побягна от опасността. Ти трябва да бъдеш кралицата, каквато тя би искала да бъдеш. Това е война, която трябва да се поведе заради безопасността и облагата на всички нас, и младият крал трябва да изиграе своята роля редом с един стар крал и стария император. Това е съюз между два стари бойни коня и един млад жребец; в който той влиза с желание.“ Той остави празно място в писмото, сякаш пауза за размисъл, а сетне добави с послепис: „Разбира се, и двамата ще се погрижим за него това да бъде предимно игра. Разбира се, той няма да се досети.“

Фердинанд беше прав. Хенри отчаяно искаше да бъде част от съюз, който да разгроми Франция. Членовете на кралския съвет, сериозните съветници от времето на благоразумното царуване на баща му, виждаха с ужас как младият човек не отстъпва от убеждението си, че царуването означава война, и не можеше да си представи по-добър начин да отбележи възшествието си на престола. Енергичните, наперени млади придворни в младия кралски двор, отчаяно търсещи възможност да покажат собствената си смелост, подтикваха Хенри към война. Омразата към французите беше толкова отдавнашна, та изглеждаше невероятно, че някога е бил сключен мир и че той се беше задържал. Изглеждаше неестествено да бъдат в мир с французите — обичайното състояние на война трябваше да бъде възобновено веднага щом станеше сигурно, че ще победят. А сега, с новия млад крал, властващ над подмладения кралски двор, победата трябваше да е сигурна.

Тихо изречените от Катерина забележки не можеха да укротят докрай треската за война, а Хенри се държа така войнствено с френския посланик при първата им среща, та зашеметеният представител докладва на господаря си, че новият млад крал е обезумял от гняв и отрича някога да е писал миролюбиво писмо до краля на Франция, изпратено от кралския съвет в негово отсъствие. За щастие следващата им среща мина по-добре. Катерина се постара да присъства.

— Поздрави го вежливо — подтикна тя Хенри, когато видя посланика да се задава.

— Няма да се преструвам на учтив, когато готвя война.

— Трябва да бъдеш хитър — каза тя меко. — Трябва да умееш ловко да казваш едно, а да мислиш друго.

— Никога няма да се преструвам. Никога няма да се отрека от основателната си гордост.

— Не, не трябва точно да се преструваш. Просто го остави в глупостта си да те разбере погрешно. Има повече от един начин да се спечели война, при това е важна победата, не сплашването. Ако те смята за свой приятел, ще ги хванем неподготвени. Защо да ги предупреждаваме, че ще ги нападнем?

Той беше смутен: погледна я смръщено.

— Не съм лъжец.

— Не, защото миналия път му каза, че ще накараш френския крал да овладее суетните си амбиции. Не можем да позволим на французите да завземат Венеция. Имаме отдавнашен съюз с Венеция…

— Така ли?

— О, да — каза Катерина твърдо. — Англия има стар съюз с Венеция, а освен това Венеция е най-първата отбранителна стена на християнството срещу Турция. Като заплашват Венеция, французите са на косъм да пуснат неверниците да влязат в Италия. Би трябвало да се срамуват от себе си. Но последния път, когато се срещнахте, ти предупреди френския посланик. Беше пределно ясен. Сега е моментът да го посрещнеш с усмивка. Не е нужно да обявяваш, че замисляш да тръгнеш в поход. Ще си мълчим за тези планове. Няма да ги споделяме с хора като него.