Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Онази нощ сънувах, че съм кралица в кралски двор, със скиптър в едната ръка и жезъл в другата, и с корона на главата. Вдигнах жезъла и открих, не той се бе преобразил в ръката ми, беше клонка от дърво, стъбло на цвете, беше без стойност. Другата ми ръка вече не беше запълнена с тежкото кълбо на върха на скиптъра, а с розови цветчета. Можех да усетя уханието им. Вдигнах ръка да докосна короната на главата си, и напипах малък венец от цветя. Тронната зала се разми и изчезна, а аз се озовах в градината на съпругата на владетеля в Алхамбра, където сестрите ми плетяха венчета от маргаритки за главите си.

— Къде е кралицата на Англия? — провикна се някой от терасата под градината.

Надигнах се от ливадата, осеяна с цветове на лайка, и долових горчиво-сладкия мирис на билката, когато понечих да изтичам покрай водоскока към арката в края на градината.

— Тук съм! — опитах се да извикам, но не издадох звук, който да се чуе над плискането на водата в мраморното корито на водоскока.

— Къде е кралицата на Англия? — чух ги да зоват отново.

— Тук съм! — провикнах се безгласно.

— Къде е Катерина, кралицата на Англия?

— Тук! Тук! Тук!

Посланикът, повикан на разсъмване да дойде веднага в Дърам Хаус, си направи труда да се яви там чак в девет. Намери Каталина да го чака в личните си покои в присъствието само на доня Елвира.

— Повиках ви преди часове — каза сърдито принцесата.

— Занимавах се с дела, възложени ми от баща ви, и не можах да дойда по-рано — каза той гладко, без да обръща внимание на нацупеното ѝ изражение. — Нещо не е наред ли?

— Говорих с краля вчера и той повтори предложението си за брак — каза Каталина без особена гордост в гласа.

— Наистина ли?

— Но ми каза, че в двора ще живея в покоите на майка му.

— О!

Посланикът кимна.

— Каза още, че моите синове ще наследят трона едва след принц Хари.

Посланикът кимна отново.

— Не можем ли да го убедим да пренебрегне принц Хари? Не можем ли да изготвим брачен договор, който да го отстрани в полза на сина ми?

Посланикът поклати глава:

— Не е възможно.

— Нима един мъж не може да избере своя наследник?

— Не. Не и в случая с крал, възкачил се толкова отскоро на трона. Не и английски крал. А дори да можеше, не би го сторил.

Тя скочи от стола си и отиде до прозореца.

— Синът ми ще бъде внук на владетелите на Испания! — възкликна тя. — С кралско потекло, датиращо от столетия. Принц Хари не е нищо повече от син на Елизабет Йоркска и един успял претендент.

Де Пуебла леко изсъска от ужас при нейната безцеремонност и хвърли поглед към вратата.

— Ще сторите по-добре никога да не го наричате така. Той е кралят на Англия.

Каталина кимна, приемайки упрека.

— Но той няма моя произход — продължи тя упорито. — Принц Хари няма да бъде такъв крал, какъвто би бил моят син.

— Въпросът не е в това — отбеляза посланикът. — Това е въпрос на време и практика. Най-големият син на краля винаги е Уелски принц. Винаги наследява трона. Тъкмо този крал, от всички крале на света, няма да превърне собствения си законен наследник в претендент. Бил е преследван по петите от претенденти. Няма да създаде още един.

Както винаги, Каталина трепна при мисълта за последния претендент, Едуард Уорик, обезглавен, за да отвори път за нея.

— Освен това — продължи посланикът, — всеки крал би предпочел да има за наследник един здрав и силен единайсетгодишен син, отколкото новороден — в люлката. Времената са опасни. Един мъж иска да остави за наследник мъж, а не дете.

— Щом синът ми няма да бъде крал, какъв е смисълът да се омъжвам за крал? — настоя Каталина.

— Ще бъдете кралица — изтъкна посланикът.

— Що за кралица ще бъда, когато майката на краля ще управлява всичко? Кралят няма да ми позволи да налагам волята си в кралството, а тя няма да ми позволи да постигам желанията си в двора.

— Вие сте много млада — поде той, опитвайки се да я успокои.

— Достатъчно възрастна съм, за да знам какво искам — заяви Каталина. — А аз искам да бъда кралица както по име, така и в действителност. Но той никога няма да ми позволи да бъда такава, нали?

— Не — призна Де Пуебла. — Никога няма да имате власт, докато той е жив.

— А когато умре? — запита тя, без да трепне.

— Тогава ще бъдете вдовстващата кралица — предположи Де Пуебла.

— А родителите ми може да ме омъжат отново за някой друг, и може въпреки всичко да напусна Англия! — довърши тя, напълно изгубила търпение.