Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Възможно е — призна той.

— А съпругата на Хари ще бъде принцеса на Уелс, и пак съпругата на Хари ще бъде новата кралица. Ще върви пред мен, ще управлява вместо мен, и всичките ми жертви ще бъдат напразни. А синовете ѝ ще бъдат крале на Англия.

— Това е вярно.

Каталина се хвърли в стола си.

— Тогава трябва да бъда съпруга на принц Хари — каза тя. — Трябва да бъда.

Де Пуебла бе напълно ужасѐн.

— Разбрах, че сте постигнала съгласие с краля да се омъжите за него! Накара ме да повярвам, че сте се съгласили.

— Бях се съгласила да бъда кралица — каза тя, с лице, пребледняло от решителност. — Не нечия кукла. Знаете ли как ме нарече? Каза, че ще бъда негова жена-дете, и ще живея в покоите на майка му, сякаш съм някоя от придворните ѝ дами!

— Предишната кралица…

— Предишната кралица е била истинска светица, щом се е примирявала с такава свекърва. Цял живот е отстъпвала. Аз не мога да го направя. Не това искам аз, не това иска майка ми, не това иска Бог.

— Но ако сте се съгласили…

— Кога някое споразумение е било зачитано в тази страна? — настоя ожесточено Каталина. — Ще развалим това споразумение и ще сключим друго. Ще нарушим това обещание и ще дадем друго. Няма да се омъжа за краля, ще се омъжа за друг.

— За кого? — попита той сковано.

— За принц Хари, Уелския принц — каза тя. — Така че когато крал Хенри умре, ще бъда кралица както по име, така и в действителност.

Настъпи кратко мълчание.

— Така казвате вие — изрече Де Пуебла бавно. — Но кой ще го съобщи на краля?

Господи, ако Те има, кажи ми, че постъпвам правилно. Ако Те има, помогни ми. Ако Твоята воля е да бъда кралица на Англия, тогава ще ми е нужна помощ, за да я осъществя. Сега всичко се обърка, и ако това е изпратено да ме изпита, тогава погледни към мен! Аз съм на колене и треперя от тревога. Ако наистина съм благословена от Теб, предопределена от Теб, избрана от Теб, и имам благоволението Ти, тогава защо се чувствам така безнадеждно сама?

Посланикът доктор Де Пуебла се озова в неловкото положение да е принуден да съобщи лоши новини на един от най-могъщите и гневливи крале в християнския свят. В ръката си държеше писма с категоричните откази на техни испански величества, разполагаше с решимостта на Каталина да бъде принцеса на Уелс и със собствения си все по-намаляващ кураж — беше напрегнат до крайност пред тази смущаваща среща.

Кралят бе избрал да се срещне с него в двора пред конюшните на двореца Уайтхол: беше там, за да огледа нов табун от северноафрикански коне, внесени, за да подобрят английската порода. Де Пуебла си помисли да спомене нещо за чуждоземната кръв, която освежава местните породи, за това, че чифтосването се осъществява най-добре между млади животни; но видя мрачното лице на Хенри и осъзна, че няма да има лесен изход от тази дилема.

— Ваша светлост — каза той, покланяйки се ниско.

— Де Пуебла — каза кратко кралят.

— Имам отговор от техни испански величества на изключително ласкателното ви предложение; но може би е добре да се срещна с вас в по-подходящ момент?

— Тук е съвсем добре. От неспокойното ви пристъпване на пръсти мога да предположа какво казват.

— Истината е… — Де Пуебла се приготви да излъже. — Искат дъщеря им да се прибере у дома, и не могат дори да обмислят женитбата ѝ с вас. Кралицата е особено настоятелна в отказа си.

— Защо? — запита кралят.

— Защото иска да види дъщеря си, най-младата си, най-милата си дъщеря, омъжена за принц на нейната възраст. Това е женска прищявка… — дипломатът направи лек нерешителен жест. — Само женска прищявка. Но трябва да уважаваме желанията на една майка, нали? Ваша светлост?

— Не непременно — каза кралят неотзивчиво. — Но какво казва вдовстващата принцеса? Мислех, че с нея сме постигнали разбирателство. Тя може да уведоми майка си какво предпочита. — Очите на краля бяха приковани върху арабския жребец, който обикаляше с гордо изправена глава из двора, с потрепващи напред-назад уши, с високо вдигната опашка, с врат, извит като лък. — Предполагам, че тя може да говори от свое име.

— Тя казва, че ще ви се подчини, както винаги, ваша светлост — каза Де Пуебла тактично.

— И?

— Но трябва да се подчини на майка си. — Той отстъпи назад, стреснат от внезапния суров поглед, който кралят му хвърли. — Тя е добра дъщеря, ваша светлост. Тя е покорна дъщеря на майка си.

— Предложих ѝ брак и тя даде да се разбере, че ще приеме.