Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Такава е английската традиция?

— Да.

— Ще бъдат преди другите ви деца?

— Синът ни ще бъде наследник преди принцесите Маргарет и Мери — каза той. — Но дъщерите ни ще бъдат след тях.

Тя се намръщи леко:

— Как така? Защо да не са преди тях?

— Престолът се предава преди всичко на основание на пола, а след това — на възрастта — каза той. — Престолонаследник става първородното момче, после останалите момчета, после момичетата в съответствие с възрастта. Дай Боже винаги да има принц-престолонаследник. Англия няма традиция на управляващи кралици.

— Една управляваща кралица може да властва също така добре, както и един крал — каза дъщерята на Изабела Кастилска.

— Не и в Англия — заяви Хенри Тюдор.

Тя остави нещата така.

— Но най-големият ни син ще бъде крал, когато умрете — продължи после.

— Дай Боже да са ми останали някакви години — каза той иронично.

Тя беше на седемнайсет, не притежаваше чувствителност по отношение на възрастта.

— Разбира се. Но когато умрете, ако имаме син, значи той ще наследи трона?

— Не. Крал след мен ще бъде принц Хари, Уелският принц.

Тя се намръщи:

— Мислех, че можете да назовете наследник? Не може ли да посочите за такъв нашия син?

Той поклати глава:

— Хари е Уелски принц. Той ще бъде крал след мен.

— Мислех, че е определен да се посвети на църквата?

— Вече не.

— Но ако имаме син? Не можете ли да направите Хари крал на френските си владения, или Ирландия, а да направите нашия син крал на Англия?

Хенри се засмя кратко:

— Не. Защото това би означавало да унищожа кралството си, което завоювах и запазих цяло с твърде много усилия. Хари ще получи всичко това по право. — Видя, че тя беше разстроена. — Каталина, ще бъдете кралица на Англия, едно от най-прекрасните кралства на Европа, мястото, което майка ви и баща ви избраха за вас. Вашите синове и дъщери ще бъдат принцове и принцеси на Англия. Какво повече бихте могли да искате?

— Искам синът ми да бъде крал — отговори му тя искрено.

Той сви рамене:

— Невъзможно е.

Тя се извърна леко, само хватката му върху ръката ѝ я задържаше близо.

Той се опита да обърне нещата на смях:

— Каталина, дори не сме женени още. Може дори да нямате син. Не е нужно да помрачаваме годежа си заради едно дете, което все още не е заченато.

— Какъв тогава би бил смисълът от женитбата? — попита тя; бе така погълната от себе си, че заговори прямо.

Той можеше да каже: „желание“.

— Осъществяване на съдбата ви да станете кралица.

Каталина не можеше да остави темата.

— Имах предвид да бъда кралица на Англия и да видя сина си на престола — настоя тя. — Очаквах да бъда влиятелна фигура в двора, каквато е майка ви. Предполагах, че има да се строят крепости и да се планира флот, и да се основават колежи и училища. Искам да изградя защита срещу шотландците по северните ни граници, и срещу маврите — по крайбрежията ни. Искам да бъда властваща кралица в Англия, това са нещата, които планирах и на които се надявах. Почти от люлката бях определена да бъда следващата кралица на Англия, мислех си за кралството, над което ще царувам, правех планове. Има толкова много неща, които искам да направя.

Той не можа да се сдържи: разсмя се при мисълта за това момиче, това дете, което дръзваше да прави планове за управлението на неговото кралство.

— Ще откриете, че аз съм преди вас — каза безцеремонно. — Това кралство ще се управлява така, както нарежда кралят. Това кралство се управлява, както заповядвам аз. Не съм завоювал короната си, за да я предам на момиче, достатъчно младо да ми бъде дъщеря. Вашата задача ще бъде да напълните детските стаи в кралския дворец, вашият свят ще започва и завършва там.

— Но майка ви…

— Ще откриете, че майка ми брани владенията си, както аз браня моите — каза той, като все още се подсмихваше при мисълта за това дете, планиращо бъдещето си в двора му. — Тя ще ви нарежда като на своя дъщеря, а вие ще се подчинявате. Не се заблуждавайте, Каталина. Ще дойдете в двора ми и ще ми се покорявате, ще живеете в покоите на майка ми и ще се подчинявате на нея. Ще бъдете кралица на Англия и ще носите короната на главата си. Но ще бъдете моя съпруга, а аз желая да имам покорна съпруга, каквато съм имал винаги.

Той спря: не искаше да я плаши, но страстното му желание към нея не беше по-силно от решимостта му да запази това кралство, което бе извоювал с такава упорита борба.

— Не съм дете като Артур — каза ѝ тихо, като си мислеше, че синът му, мекушаво момче, може би беше дал всевъзможни мекушави обещания на една решителна млада съпруга. — Няма да управлявате редом с мен. Ще бъдете моя жена-дете. Ще ви обичам и ще ви направя щастлива. Обещавам да бъдете щастлива, че сте се омъжили за мен. Ще бъда мил към вас. Ще бъда щедър към вас. Ще ви дам всичко, което поискате. Но няма да ви направя владетелка. Дори когато умра, няма да управлявате страната ми.