Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Присвивам се отвратено от мисълта да се омъжа за този стар мъж, достатъчно стар да ми бъде баща. Кожата на шията му е тънка и отпусната, като на костенурка. Не мога да си представя да бъда в леглото с него. Дъхът му е кисел, дъх на старец; той е слаб и на допир бедрата и раменете му ще са кокалести. Но се присвивам смутено и при мисълта да бъда в леглото с онова дете Хари. Лицето му е гладко и закръглено като на момиченце. В действителност не мога да понеса мисълта да бъда нечия друга съпруга, освен на Артур; а тази част от живота ми си отиде.

Мисли! Мисли! Това може би е най-правилната постъпка.

О, Господи, любими, иска ми се да беше тук, за да ми кажеш. Иска ми се да можех просто да отида при теб в градината, за да ми кажеш как е редно да постъпя. Само на седемнайсет съм, не мога да надхитря мъж, достатъчно стар да ми бъде баща, крал, който има нюх за претендентите.

Мисли!

Няма да получа помощ от никого. Трябва да мисля сама.

Доня Елвира изчака, докато стана време принцесата да си ляга и докато всички придворни дами, камериерки и служители, отговарящи за спалнята, се оттеглиха. Затвори вратата след тях, а после се обърна към принцесата, която седеше в леглото си, с коса, прибрана в спретната плитка, с бухналите възглавници зад гърба си.

— Какво искаше кралят? — запита тя безцеремонно.

— Предложи ми брак — отвърна Каталина без заобикалки. — С него.

За миг дуенята беше твърде зашеметена, за да каже нещо, след това се прекръсти, като жена, която вижда някаква нечиста сила.

— Да ни пази Господ — каза тя само. После допълни: — Да му прости Господ, че изобщо си го е помислил.

— Дано Господ прости на вас — отвърна бързо Каталина. — Обмислям го.

— Той е ваш свекър, и е достатъчно стар да ви бъде баща.

— Възрастта му е без значение — каза искрено Каталина. — Ако се върна в Испания, няма да ми търсят млад съпруг, а изгоден брак.

— Но той е баща на вашия съпруг.

Каталина стисна устни и ги прехапа.

— На моя покоен съпруг — каза тя мрачно. — А бракът не беше консумиран.

Доня Елвира преглътна лъжата; но погледът ѝ леко трепна и се отмести, само веднъж.

— Както си спомняте — изрече гладко Каталина.

— Дори така да е! Това е противоестествено!

— Не е противоестествено — заяви Каталина. — Нямаше консумиране на брака, нямаше дете. Така че не може да съществува грях срещу природата. А и във всеки случай можем да получим църковно разрешение.

Доня Елвира се поколеба:

— Можете ли?

— Той твърди така.

— Принцесо, нима наистина искате това?

Дребното лице на принцесата беше мрачно:

— Той не е съгласен да ме сгоди за принц Хари — каза тя. — Казва, че момчето е твърде малко. Не мога да чакам четири години, докато порасне. Така че какво мога да сторя, освен да се омъжа за краля? Родена съм да бъда кралица на Англия и майка на следващия крал на Англия. Трябва да изпълня предопределението си, това е отредената ми от Бог съдба. Мислех си, че ще трябва да се заставя да приема принц Хари. Сега изглежда, че ще трябва да се заставя да приема краля. Може би това е изпитание, на което Бог ме подлага. Но моята воля е силна. Ще бъда кралица на Англия и майка на крал. Ще превърна тази страна в крепост срещу маврите, както обещах на майка си, ще я превърна в справедлива и добра страна, защитена срещу шотландците, както обещах на Артур.

— Не знам какво ще си помисли майка ви — каза дуенята. — Нямаше да ви оставям насаме с него, ако знаех.

Каталина кимна.

— Не ни оставяйте сами отново — тя направи пауза. — Освен ако не ви кимна — каза тя. — Може да ви кимна да излезете, и тогава трябва да си вървите.

Дуенята беше потресена.

— Той не бива дори да ви вижда преди сватбения ви ден. Ще кажа на посланика да предаде на краля, че сега въобще не може да ви посещава.

Каталина поклати глава.

— Сега не сме в Испания — каза тя ожесточено. — Нима още не го проумявате? Не можем да оставим това на посланика, дори майка ми не може да каже какво ще се случи. Аз ще трябва да направя така, че това да се случи. Единствено аз доведох нещата дотук, и единствено аз ще направя така, че то да се случи.

Надявах се да те сънувам, но не сънувах нищо. Имам чувството, че си заминал далече, далече. Нямам писмо от майка си, затова не знам как ще възприеме тя желанието на краля. Моля се, но Бог не ми казва нищо. Говоря много дръзко за съдбата си и Божията воля, а сега те ми се струват почти преплетени. Ако Бог не ме направи кралица на Англия, тогава не знам как мога да вярвам в Него. Ако не съм кралица на Англия, тогава не зная каква съм.