Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Каталина се усмихна на краля.

— Както заповядате — каза тя.

Той почувства как пулсът му се ускори, когато тя се усмихна.

— Всъщност наистина ми е необходимо да говоря с вас насаме. Имам да ви изложа едно предложение за брак. Разговарях с испанския посланик, а той е писал на родителите ви.

„Най-сетне. Това е. Най-сетне“, помисли си Каталина. „Дошъл е да ми предложи Хари. Благодаря на Бога, който ме доведе до този ден. Артур, любими, в този ден ще видиш, че ще бъда вярна на обещанието си към теб.“

— Трябва да се оженя отново — каза Хенри. — Все още съм млад… — помисли си, че не бива да споменава четирийсет и шестгодишната си възраст. — Може би мога да имам още едно-две деца.

Каталина кимна вежливо; но почти не го слушаше. Чакаше той да я помоли да се омъжи за принц Хари.

— Мислех си за всички принцеси в Европа, които биха били подходящи брачни партньорки за мен — каза той.

Принцесата пред него все още не казваше нищо.

— Не мога да намеря никоя, която бих избрал.

Тя разтвори широко очи, за да покаже, че слуша внимателно.

Хенри продължи упорито:

— Изборът ми падна върху вас — каза той безцеремонно, — по следните причини. Вие вече сте тук в Лондон, свикнали сте с живота тук. Възпитана сте да бъдете кралица на Англия, и ще бъдете кралица като моя съпруга. Трудностите със зестрата могат да бъдат пренебрегнати. Ще ви отпускам същата сума, каквато плащах на кралица Елизабет. Майка ми е съгласна с това.

Най-сетне думите му проникнаха в ума ѝ. Беше толкова потресена, че едва можеше да говори. Просто се втренчи в него.

— Аз?

— Съществува известно възражение на основание на роднинството по сватовство, но ще поискам от папата да ни даде църковно разрешение — продължи той. — Разбрах, че бракът ви с принц Артур така и не е бил консумиран. В такъв случай не съществува никаква реална пречка.

— Не беше консумиран. — Каталина повтори думите механично, сякаш вече не ги разбираше. Огромната лъжа бе част от замисъл, който трябваше да я отведе до олтара с принц Хари, не с баща му. Вече не можеше да оттегли обещанието си. Беше така зашеметена, че можеше само да се придържа към тази лъжа. — Не беше консумиран.

— Тогава не би трябвало да има затруднение — каза кралят. — Предполагам, че не възразявате?

Откри, че едва можеше да диша в очакване на отговора ѝ. Всяка мисъл, че тя го е подвеждала, изкушавайки го да стигне до този момент, изчезна, когато се вгледа в побелялото ѝ, потресено лице.

Взе ръката ѝ.

— Не гледайте така уплашено — каза той с приглушен от нежност глас. — Няма да ви сторя зло. Целта на това е да реши всичките ви проблеми. Ще ви бъда добър съпруг. Ще се грижа за вас. — Отчаяно си блъскаше ума за нещо, което можеше да ѝ се понрави. — Ще ви купувам красиви неща — каза той. — Като онези сапфири, които харесахте толкова много. Ще имате пълен скрин с красиви неща, Каталина.

Тя знаеше, че трябва да отговори.

— Толкова съм изненадана — каза.

— Нима не знаехте, че ви желая?

Възпрях напиращия вик, с който исках да отрека. Исках да кажа, че, разбира се, не съм знаела. Но не беше вярно. Знаех, както би знаела всяка млада жена, от начина, по който ме гледаше, от начина, по който му отвръщах. Още от първия миг, в който го срещнах, между нас съществуваше това скрито чувство. Пренебрегвах го. Преструвах се, че е нещо по-непринудено, отколкото беше в действителност, възползвах се от него. Изключително много съм грешила.

В суетата си мислех, че насърчавам един стар човек да мисли за мен мило и с привързаност, че мога да спечеля обичта му, да му доставям радост, дори да флиртувам с него, първо — като с любящ свекър, а после — за да го убедя да ме омъжи за Хари. Намерението ми беше да го радвам като негова дъщеря, исках той да ми се възхищава, да ме глези. Исках да бъде силно привързан към мен.

Това е грях, грях. Това е грехът на суетата и на гордостта. Възползвах се от похотта и алчността му. Чрез лекомислието си го подведох да съгреши. Нищо чудно, че Бог е отвърнал лицето Си от мен, а майка ми никога не ми пише. Аз съм безмерно грешна.

Мили Боже, аз съм глупачка, и то незряла, суетна глупачка. Не подмамих краля в клопка, която да удовлетворява самата мен, а просто сложих стръв в капана, който той ми е заложил. Суетата ми и гордостта от собствената ми личност ме накараха да мисля, че мога да го изкуша да направи всичко, което поискам. Вместо това го изкуших само да пожелае да изпълни собствените си желания, и сега той ще направи онова, което иска. А това, което иска, съм аз. И това е моя собствена глупава грешка.