Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Трябва да сте знаели. — Хенри сведе поглед и ѝ се усмихна уверено. — Трябва да сте разбрали, когато дойдох да ви посетя вчера, и когато ви изпратих доброто вино?

Каталина кимна леко. Беше разбрала нещо — макар и да се беше показала такава глупачка — беше разбрала, че нещо става; и се беше поздравила за собствените си дипломатически умения, задето се беше показала толкова умела, че да води краля на Англия за носа. Беше се смятала за светска жена, и смяташе посланика си за глупак, задето не беше постигнал същия изход с един крал, който можеше така лесно да бъде манипулиран. Беше си помислила, че е накарала краля на Англия да ѝ играе по свирката, когато всъщност той имаше на ум собствена мелодия.

— Пожелах ви от мига, в който ви видях за първи път — каза той с много нисък глас.

Тя вдигна поглед.

— Така ли?

— Наистина. Когато влязох в спалнята ви в Догмърсфийлд.

Тя си спомни един стар мъж, слаб и изпоцапан от пътуването, баща на мъжа, за когото тя щеше да се омъжи. Спомни си потния мъжки мирис, когато той влезе със сила в спалнята ѝ, спомни си и как застана пред него и си помисли: що за смешник, що за груб войник, който се натрапваше там, където бе нежелан. А после пристигна Артур, с разчорлената си руса коса и светлата си свенлива усмивка.

— О, да — каза тя. Някъде от дълбините на собствената си решителност успя да се усмихне. — Помня. Танцувах за вас.

Хенри дойде малко по-близо и плъзна ръка около талията ѝ. Каталина се застави да не се отдръпва.

— Наблюдавах ви — каза той. — Копнеех за вас.

— Но вие бяхте женен — каза Каталина строго.

— А сега овдовях, и вие също — каза той. Почувства колко сковано беше тялото ѝ под твърдите банели от кост на корсажа ѝ, и я пусна. Помисли си, че щеше да се наложи да я ухажва бавно. Тя може и да беше флиртувала с него, но сега се сепна от обрата, който бяха приели нещата. Беше израснала напълно защитена и вечно пазена, а невинните ѝ месеци с Артур едва ли изобщо ѝ бяха отворили очите. Щеше да му се наложи да действа бавно с нея. Щеше да му се наложи да почака, докато тя получеше разрешение от Испания, щеше да остави посланика да ѝ каже за богатството, с което би могла да разполага, щеше да остави дамите ѝ да я убедят в предимствата на този брак. Тя беше млада жена, по природа и по опит трябваше да е глупачка. Налагаше се да ѝ даде време.

— Сега ще ви оставя — каза той. — Ще дойда отново утре.

Тя кимна и го придружи до вратата на личните си покои.

Там се поколеба.

— Наистина ли го мислите? — попита го, с внезапно разтревожени сини очи. — Наистина отправяте това предложение за женитба или това е просто заблуждаващ ход в преговори? Наистина искате да се ожените за мен? Ще бъда ли кралица?

Той кимна:

— Наистина го мисля. — Започна да проумява колко дълбока е амбицията ѝ, и се усмихна, когато бавно прозря какъв беше пътят към нея. — Толкова много ли искате да бъдете кралица?

Каталина кимна:

— Възпитана съм за това — каза тя. — Не искам нищо повече. — Поколеба се; за миг почти смяташе да му каже, че това е била последната мисъл на сина му; но пък страстта ѝ към Артур бе твърде силна, за да го дели с някого, дори с баща му. Освен това Артур беше планирал тя да се омъжи за Хари.

Кралят се усмихваше:

— Значи не притежавате страст, но определено притежавате амбиция — отбеляза той малко студено.

— Не искам нищо повече от онова, което ми се полага — каза тя направо. — Аз съм родена да бъда кралица.

Той взе ръката ѝ и се наведе над нея. Целуна пръстите ѝ и се възпря да не ги близне. „Действай бавно“, отправи предупреждение към себе си. „Това е момиче, а може би — девица; със сигурност не и блудница.“ Изправи се.

— Аз ще ви превърна в Катерина Арагонска, кралица на Англия — обеща ѝ, и видя как сините ѝ очи потъмняха от желание, когато чу титлата. — Можем да се оженим веднага щом получим разрешението от папата.

„Мисли! Мисли!“, нареждам си настойчиво. „Не си отгледана от глупачка, за да постъпваш глупаво, отгледана си от кралица, за да станеш кралица. Ако това е маневра за заблуда, би трябвало да си в състояние да я видиш. Ако е истинско предложение, би трябвало да бъдеш в състояние да го обърнеш в своя полза.“

Това не е истинско изпълнение на обещанието, което дадох на любимия си, но е близо до него. Той искаше да бъда кралица на Англия и да родя децата, с които щеше да ме дари. Има ли значение дали те ще бъдат негови полубрат и полусестра, вместо негови племенница и племенник? Това не променя нищо.