Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Каталина зачака кралят да я посети, както бе обещал. Той не дойде на следващия ден, но Каталина беше сигурна, че ще дойде на по-следващия. След като изминаха три дни, тя тръгна сама покрай реката, като разтриваше ръце, пъхнати в пелерината ѝ. Беше изпитвала такава увереност, че той ще дойде отново, че се беше подготвила да поддържа интереса му към нея, но под свой контрол. Планираше да го подвежда, да го държи на разстояние. Когато той не дойде, тя осъзна, че е нетърпелива да го види. Не от страст — мислеше, че никога повече няма да изпита страст и желание, — а защото той беше единственият ѝ път към трона на Англия. Когато той не дойде, тя изпита смъртен страх, че е размислил и че няма да дойде изобщо.

„Защо не идва?“ — питам настойчиво малките вълнички по реката, които се плисват в брега, когато наблизо минава лодкар. „Защо би дошъл така страстен и искрен онзи ден, а сега не идва изобщо?“

Толкова се страхувам от майка му: тя никога не ме е харесвала и ако извърне лице от мен, не знам дали той ще се реши да действа. Но после си спомням как той каза, че майка му е дала разрешението си. После се изплашвам, че испанският посланик може да е казал нещо против този брак — но не мога да повярвам, че Де Пуебла някога би казал каквото и да било, за да причини неудобство на краля, дори и ако не успее да изпълни задълженията си към мен.

„Тогава защо не идва?“, питам се. „Щом ме ухажваше по английски маниер, съвсем припряно и без официалности, нима тогава не би идвал всеки ден?“

Отмина още един ден, а после още един. Най-накрая Каталина даде воля на нетърпението и тревогата си и изпрати съобщение до краля в двора, в което изразяваше надеждата си, че той е добре.

Доня Елвира не каза нищо, но сковано изправеният ѝ гръб, докато наглеждаше четкането и пудренето на роклята на Каталина същата вечер, говореше неимоверно много.

— Знам какво си мислите — каза Каталина, когато дуенята отпрати с махване на ръка момичето, отговарящо за гардероба, и се обърна да среши с четка косата на Каталина. — Но не мога да рискувам да изгубя този шанс.

— Не си мисля нищо — каза по-възрастната жена студено. — Това са английски маниери. Както ми казвате вие, сега не можем да се придържаме към благоприличните испански обноски. В такъв случай нямам право да говоря. Явно моите съвети не се приемат. Аз съм празен съд.

Каталина беше твърде разтревожена, за да успокоява по-възрастната жена.

— Няма значение какво сте — каза тя разсеяно. — Навярно той ще дойде утре.

Хенри, който приемаше нейната амбиция като разковничето, чрез което да се добере до нея, беше дал на момичето няколко дни да обмисли положението си. Смяташе, че тя може да сравни живота, който водеше в Дърам Хаус, в уединение с испанските си придворни, с мебели, които овехтяваха все повече, и без нови рокли, с живота, който можеше да води като млада кралица начело на един от най-богатите кралски дворове в Европа. Мислеше си, че тя има нужния здрав разум, за да прецени това сама. Когато получи бележка от нея, в която го питаше за здравето му, разбра, че е бил прав; и на другия ден се отправи надолу по Странд, за да я посети.

Вратарят ѝ, който посрещаше посетителите, каза, че принцесата е в градината, разхождала се с дамите си край реката. Хенри мина през задната врата на двореца към терасата, и тръгна надолу по стъпалата през градината. Видя я край реката, докато вървеше сама, начело на дамите си, замислена, с леко сведена глава, и изпита старо, познато усещане в корема при вида на жена, събудила желанието му. Тази дълбока тръпка на похот го накара отново да се почувства млад, и той се усмихна на себе си, задето чувстваше младежка страст, задето отново можеше да познае младежкото лекомислие.

Пажът му, който изтича напред, обяви идването му и той видя как главата ѝ рязко се вдигна при звука на името му и тя погледна към другия край на моравата и го видя. Той се усмихна: очакваше този миг на разпознаване между една жена и мъжа, който я обича — момента, когато очите им се срещат и двамата познават онзи наситен миг на радост, онзи миг, когато очите казват: „Ах, това си ти“, и това означава всичко.

Вместо това почувства нещо като тъп удар, защото веднага разбра, че сърцето ѝ не се развълнува при вида му. Той се усмихваше свенливо, с лице, светнало от очакване и радостно предчувствие, но тя, в първия миг на изненадата, беше просто стресната. Неподготвена, тя не имитира никакво чувство, не приличаше на влюбена жена. Вдигна поглед, видя го — и той веднага разбра, че тя не го обичаше. Нямаше радостна изненада. Вместо това видя как по лицето ѝ бързо преминава пресметливо изражение — и гледката го смрази. Това беше момиче, заварено неподготвено за миг, питащо се дали може да постигне своето. Това беше изражението на хитър търгаш, който преценява някой глупак, готов да бъде „оскубан“. Хенри, баща на две себелюбиви момичета, разпозна в миг това изражение, и разбра, че каквото и да кажеше принцесата, колкото и сладко да го изречеше, за нея това щеше да бъде брак по изгода, независимо какво беше за него. Нещо повече — разбра, че тя беше решила да приеме.