Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Никога не би отказала на крал като вас. Как би могла? Но ако родителите ѝ не се съгласят, няма да поискат църковно разрешение. Без позволение от папата не може да има брак.

— Разбрах, че бракът ѝ не е бил консумиран. Едва ли имаме нужда от църковно разрешение. Това е просто официален акт, формалност.

— Всички знаем, че не е бил консумиран — потвърди припряно Де Пуебла. — Принцесата все още е девица, годна за женитба. Но въпреки това папата ще трябва да издаде разрешение. Ако техни испански величества не направят постъпки за такова разрешение, какво може да направи тогава който и да било?

Кралят погледна испанския посланик мрачно и сурово:

— Сега вече не знам. Мислех, че знам какво да правим. Но се оказва, че съм бил подведен. Вие ми кажете. Какво може да направи който и да било?

Посланикът прибегна към дълго трупания кураж на своята раса, пазения си в тайна еврейски произход, който пазеше до сърцето си за най-тежките моменти от живота си. Знаеше, че той и неговият народ щяха винаги, по някакъв начин, да оцеляват.

— Нищо не може да се направи — каза той. Опита се да се усмихне съчувствено, и усети, че се подсмихва самодоволно. Отново придаде на лицето си най-мрачно изражение. — Ако кралицата на Испания не се съгласи да поиска разрешение от папата, не може да се направи нищо. А тя е упорита.

— Не съм някой от съседите на Испания, за да бъда прегазен в една пролетна кампания — каза кратко кралят. — Не съм Гранада. Не съм Навара. Не се страхувам от нейното недоволство.

— Именно това е и причината те да желаят съюз с вас — изрече гладко Де Пуебла.

— Съюз по какъв начин? — попита кралят студено. — Мислех, че ми отказват?

— Може би бихме могли да избегнем всички тези трудности, като отпразнуваме една друга женитба — каза дипломатът предпазливо, наблюдавайки мрачното лице на Хенри. — Нов брак. За да създадем съюза, който всички желаем.

— С кого?

При вида на сдържания гняв върху лицето на краля посланикът изгуби дар-слово.

— Сир…

— Кого искат за нея сега? Сега, когато синът ми, моята роза, е мъртъв и погребан? Сега, когато тя е бедна вдовица само с наполовина изплатена зестра, живееща от моята милост?

— Принца — осмели се да изрече Де Пуебла. — Тя беше доведена в кралството, за да бъде принцеса на Уелс. Беше доведена тук, за да стане съпруга на принца, а по-късно — много по-късно, дай Боже — да стане и кралица. Може би това е предопределената ѝ съдба, ваша светлост. Тя със сигурност мисли така.

— Тя мисли! — възкликна кралят. — Мисли, колкото тази кобила! Мислите ѝ не стигат по-далече от следващата минута.

— Тя е млада — каза посланикът. — Но ще се научи. А и принцът е млад, ще се учат заедно.

— А ние, старците, трябва да отстъпим, нали? Нима не ви е казала, че предпочита мен, не е ли споменала, че ме харесва? Макар да ми даде ясно да разбера, че ще се омъжи за мен? Нима не показва съжаление от този обрат на събитията? Нима не се изкушава да се противопостави на родителите си и да спази обещанието, което ми даде по своя воля?

Посланикът долови горчивината в гласа на възрастния мъж.

— На нея не ѝ е позволен избор — напомни той на краля. — Тя трябва да постъпва така, както нареждат родителите ѝ. Мисля, че тя е изпитвала привличане, навярно дори силно привличане. Но знае, че трябва да отиде там, където ѝ нареждат.

— Смятах да се оженя за нея! Щях да я направя кралица! Тя щеше да бъде кралица на Англия!

Титлата едва не го задави: цял живот я беше смятал за най-голямата чест, за която една жена може да мечтае, точно както неговата титла беше най-великата в собственото му въображение.

Посланикът помълча, за да позволи на краля да се съвземе.

— Знаете, в нейната фамилия има и други, също толкова красиви млади дами — намекна той предпазливо. — Младата кралица на Неапол сега е вдовица. Като племенница на крал Фердинанд тя ще донесе добра зестра, и притежава всички отличителни черти на семейството. — Той се поколеба. — Говори се, че е много красива, и… — той направи пауза — страстна.

— Тя ми даде да разбера, че ме обича. Трябва ли сега да реша, че ме е мамила, като обикновена претендентка за престола?

Посланикът почувства как студена пот изби от всяка пора на тялото му при тази ужасна дума.

— Не претендентка, не момиче, което се преструва — каза той, с доста плаха усмивка. — Любяща снаха, привързана към вас млада жена…

Възцари се ледено мълчание.

— Знаете какво се случва с претендентите и измамниците в тази страна — каза кралят сковано.