Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Да! Но…

— Тя ще съжалява, ако си играе с мен.

— Няма никакви игри! Никакви преструвки! Нищо такова!

Кралят остави посланика да стои прав, леко разтреперан от притеснение.

— Смятах да сложа край на целия този проблем със зестрата и вдовишкото наследство — отбеляза Хенри накрая.

— Така може и да стане. Веднага щом принцесата бъде сгодена за принца, Испания ще изплати втората половина от зестрата, а вдовишкото наследство вече няма да бъде на дневен ред — увери го Де Пуебла. Забеляза, че говори твърде бързо, пое си дъх и подхвана по-бавно. — С всички трудности ще бъде свършено. Техни испански величества с радост ще поискат църковно разрешение дъщеря им да се омъжи за принц Хари. Това ще бъде добър брак за нея и тя ще постъпи, както ѝ е наредено. Това ви дава свобода да си потърсите съпруга, ваша светлост, и отново оставя годишните доходи от Корнуол, Уелс и Честър на ваше разположение.

Крал Хенри сви рамене и се извърна от манежа за обяздване и от коня.

— Значи е свършено? — попита студено. — Тя не ме желае, както смятах. Погрешно съм изтълкувал вниманието ѝ към мен. Не е имала предвид нищо друго, освен да се държи като добра дъщеря и снаха? — Изсмя се рязко при мисълта как го беше целунала край реката. — Трябва да забравя страстното си желание към нея?

— Тя трябва да се подчини на родителите си като принцеса на Испания — напомни му Де Пуебла. — От собствените ѝ думи знам, че е съществувало предпочитание. Самата тя ми го каза. — Помисли си, че двойната игра на Каталина може да бъде прикрита с това. — Да ви призная честно, тя е разочарована. Но майка ѝ е непреклонна. Не мога да се противопоставя на кралицата на Кастилия. Тя е твърдо решена да ви накара да върнете дъщеря ѝ в Испания или да я омъжите за принц Хари. Няма да допусне други предложения.

— Така да бъде — каза кралят, с леденостуден глас. — Имах глупав блян, желание. То приключва тук.

Обърна се и излезе от двора на конюшнята: радостта му от конете бе помрачена.

— Надявам се, че не остават лоши чувства? — попита посланикът, като се клатушкаше припряно зад него.

— Ни най-малко — подхвърли кралят през рамо. — Съвсем не.

— А годежът с принц Хари? Мога ли да уверя техни католически величества, че той ще се състои?

— О, веднага. Ще превърна това в първото си и най-важно задължение.

— Наистина се надявам, че не сте се обидили — провикна се Де Пуебла към оттеглящия се гръб на краля.

Кралят се обърна на пета и застана с лице към испанския посланик, опрял стиснати юмруци на хълбоците, с изправени рамене.

— Тя се опита да ме направи на глупак — изрече той през стиснати устни. — Не съм ѝ благодарен за това. Родителите ѝ се опитаха да ме водят за носа. Мисля, ще открият, че си имат работа с дракон, а не с някой от техните бикове, които използват за борби. Няма да забравя това. Вие, испанците, също няма да го забравите. А тя ще съжалява за деня, в който се опита да ме разиграва като болно от любов момче; ще съжалява, както съжалявам аз сега.

— Споразумението е уредено — с равен тон съобщи Де Пуебла на Каталина. Стоеше пред нея — „Като момче за поръчки!“, помисли си той възмутено, докато тя откъсваше кадифените обшивки от една рокля, за да я прекрои.

— Ще се омъжа за принц Хари — каза тя с тон, толкова глух, колкото и неговия. — Той подписа ли нещо?

— Съгласи се. Трябва да изчака за разрешение от Църквата. Но се съгласи.

Тя вдигна поглед към него:

— Много ли се разгневи?

— Мисля, че беше дори по-разгневен, отколкото показа. А това, което показа, беше ужасно.

— Какво ще направи? — попита тя.

Той се вгледа внимателно в бледото ѝ лице. Беше пребледняла, но не и уплашена. Погледът на сините ѝ очи беше потаен, такъв беше погледът на баща ѝ, когато кроеше някакъв план. Тя не приличаше на благородна дама в беда: приличаше на жена, която се опитва да надхитри изключително опасен противник. Помисли си, че не е мила и привлекателна, както би била една просълзена жена. Беше внушителна, но не и привлекателна.

— Не знам какво ще направи — каза той. — По природа е отмъстителен. Но не трябва да му даваме поводи. Трябва да изплатим зестрата ви веднага. Трябва да изпълним нашата страна от договора, за да го принудим да изпълни своята.

— Блюдата изгубиха стойността си — каза тя равно. — Изхабени са от употреба. Освен това продадох някои.

Той ахна.

— Продали сте ги? Те принадлежат на самия крал!

Тя сви рамене.

— Трябваше да се храня, доктор Де Пуебла. Не всички можем да отидем неканени в двора и с дързост да си проправим път до общата трапеза. Не живея добре, но все пак трябва да живея. А нямам от какво да живея, освен от вещите си.