Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— При това Хари е висок за възрастта си, и силен. Няма да изглеждат неподходящи един за друг — каза тя.

— Не — каза той равно. — Не. Не Хари. Нямах предвид Хари. Не говорех за Хари.

Гневът в гласа му я накара да застане нащрек.

— Какво?

— Не. Не. Не Хари. По дяволите! Не Хари!

— Какво? Какво, за Бога, искаш да кажеш?

— Очевидно е! Нима не е очевидно!

Погледът ѝ се стрелна бързо по лицето му, разчитайки веднага изражението му, както само тя умееше.

— Не Хари?

— Мислех, че говориш за мен.

— За теб? — Тя бързо премисли разговора. — Ти — съпруг за инфантата? — попита невярващо.

Той почувства как отново се изчервява.

— Да.

— Вдовицата на Артур? Собствената ти снаха?

— Да! Защо не?

Лейди Маргарет се взря разтревожено в него. Дори не беше нужно да изброява пречките.

— Той беше твърде млад. Бракът не е консумиран — каза Хенри, повтаряйки думите, които испанският посланик беше чул от доня Елвира, и които бяха разгласени из целия християнски свят.

Изражението ѝ беше скептично.

— Тя самата го казва. Дуенята ѝ твърди така. Испанците твърдят така. Всички твърдят така.

— И ти им вярваш? — попита тя студено.

— Той е бил импотентен.

— Хм… — за нея беше характерно, че не казваше нищо, преди да го обмисли. Погледна го, забелязвайки руменината по бузите му и безпокойството в изражението му. — Вероятно лъжат. Видяхме ги женени и споделили легло, и тогава нямаше намеци, че актът не е бил извършен.

— Тяхна работа. Ако всички казват същата лъжа и се придържат към нея, тогава тя върши същата работа като истината.

— Само ако я приемем.

— Приемаме я — заяви той.

Тя повдигна вежди:

— Такова ли е желанието ти?

— Не е въпрос на желание. Нуждая се от съпруга — каза Хенри хладно, сякаш това би могла да бъде коя да е жена. — А тя е тук, и това улеснява нещата, както сама казваш.

— Тя би била подходяща по произход — призна майка му, — но проблемът е в роднинската ѝ връзка с теб. Тя е твоя снаха. И е много млада.

— На седемнайсет е — каза той. — Добра възраст за една жена. При това е вдовица. Готова е за повторен брак.

— Или е девица, или не е — отбеляза лейди Маргарет язвително. — По-добре да се разберем.

— Тя е на седемнайсет — поправи се той. — Добра възраст за женитба. Готова е за истински брак.

— Това няма да се понрави на народа — отбеляза тя. — Хората ще си спомнят сватбата ѝ с Артур — превърнахме я в такова зрелище. Те я обикнаха. Обикнаха и двамата. Нарът и розата. Тя ги омая с тази своя дантелена пелерина.

— Е, той е мъртъв — каза Хенри сурово. — А тя ще трябва да се омъжи за някого.

— Хората ще го сметнат за странно.

Той сви рамене:

— Ще бъдат доволни, ако тя ми роди син.

— О, да, ако успее да забременее. Но тя беше безплодна с Артур.

— Нали приехме, че Артур е бил импотентен. Бракът не е консумиран.

Тя присви устни, но не каза нищо.

— Това ни предоставя зестрата и ни спасява от разноски за вдовишкото наследство — изтъкна той.

Тя кимна. Харесваше ѝ мисълта за състоянието, което Каталина щеше да донесе.

— И тя вече е тук.

— Изключително вярна на думата си принцеса — каза тя кисело.

— Вярна принцеса — усмихна се той.

— Наистина ли мислиш, че родителите ѝ ще се съгласят? Техни испански величества?

— Това решава и тяхната дилема, както и нашата. И запазва съюза. — Той установи, че се усмихва, и се опита да си придаде обичайното строго изражение. — Самата тя би сметнала, че това е съдбата ѝ. Тя вярва, че е родена да бъде кралица на Англия.

— Е, в такъв случай е глупачка — отбеляза остро майка му.

— От дете е възпитавана като бъдеща кралица.

— Но ще бъде безплодна кралица. Никой неин син няма да бъде годен за нищо. Синът ѝ не би могъл да бъде крал. Ако тя изобщо има син, той ще бъде след Хари в реда на престолонаследниците — напомни му тя. — Ще бъде дори след синовете на Хари. Подобен съюз е много по-лош за нея, отколкото бракът с един Уелски принц. На испанците няма да им хареса.

— О, Хари е още дете. Има още много време, докато му се родят синове. Години.

— Дори така да е. Това ще бъде важно за родителите ѝ. Те ще предпочетат за нея принц Хари. По този начин тя ще стане кралица, а синът ѝ ще бъде крал след нея. Защо биха се съгласили на нещо по-малко?

Хенри се поколеба. Не можеше да каже нищо, за да обори логиката ѝ, освен че не искаше да я следва.

— О, разбирам. Ти я желаеш — каза тя безцеремонно, когато мълчанието се проточи достатъчно дълго, та тя да осъзнае, че има нещо, което той не можеше да си позволи да каже. — Става въпрос за твоето желание.