Холи Блек - Яростта на Мулгарат

Джерард не обърна внимание на вледеняващия й тон, тъй като видя, че от дърветата към тях върви мъж със сако от туид, с посивяваща коса от двете страни на голяма плешивина. Около него във вихрушка се въртяха листа и се стелеха като килим пред краката му, така че те не докосваха земята. Мъжът нервно намести очилата си, присви очи и погледна към Джерард.

Джерард се усмихна. Артър Спайдъруик изглеждаше точно като на портрета в библиотеката. Сега всичко щеше да се нареди. Техният прапрачичо щеше да му обясни какво да правят.

— Чичо Артър — започна момчето, — аз съм Джерард.

— Не мисля, че е възможно да съм твой чичо, дете — строго каза Артър Спайдъруик. — Доколкото знам, сестра ми няма синове.

— О, да… Всъщност ти си мой прапрачичо. — Джерард се смути от тона на чичо си и внезапно се почувства несигурен.

— Това са глупости.

Не, Джерард изобщо не бе очаквал срещата им да е такава.

— Тебе те няма отдавна у дома — обясни той внимателно.

— От няколко месеца — намръщи се чичо Артър.

Малчо внезапно се размърда, запълзя по рамото на Джерард и се подаде от скривалището си в качулката.

— Нямаме време вече. Слушай момчето, човече!

Артър погледна домашния дух и замига — първо озадачено, после радостно.

— Здравей, Малчо! Колко ми липсваше! Добре ли е моята Луси? А жена ми? Ще им предадеш ли съобщение от мене?

— Чичо Артър, чуй ме! — прекъсна го решително Джерард. — Мулгарат е заловил мама и ти си единственият, който знае какво да правим.

— Аз ли? — учуди се Артър Спайдъруик и побутна очилата си. — Защо трябва да знам какво да правите? Това не знам, но знам какво мога да те посъветвам. На колко години си, момче?

— На девет — отвърна Джерард, страхувайки се от онова, което щеше да последва.

— Бих те посъветвал да стоиш някъде на безопасно място и да оставиш възрастните да се справят с тези опасни същества.

— Не чу ли какво ти казах? — изкрещя Джерард. — Мулгарат отвлече мама! Няма възрастни!

— Разбирам — кимна Артър. — Ти обаче трябва…

— Не, ти нищо не разбираш! — Джерард вече не можеше да спре. Изпитваше облекчение най-после да крещи, без да му пука, че е невъзпитано. — Ти дори не знаеш откога си тук. Сега дъщеря ти — леля Лусинда, е по-стара от тебе. Ти не знаеш нищо!

Артър отвори уста, за да каже нещо, после я затвори. Беше пребледнял и трепереше, но на Джерард му беше трудно да го съжалява. Сълзите пареха очите му. На другата страна на пръстена от гъби листото бавно се носеше към земята.

— Мулгарат е много опасен великан — каза тихо Артър. Докато говореше, той не поглеждаше към Джерард. — Дори елфите не знаят как да го спрат.

— Той има и дракон — прекъсна го момчето.

— Дракон? Наистина ли? — Артър го погледна с неочакван интерес, после раменете му се отпуснаха безсилно. — Не мога да ти кажа как да се справиш с всичко това. Съжалявам. Просто не знам.

На Джерард му се щеше да вика, да моли, но не можеше да каже нито дума. Артър пристъпи към него и когато заговори, гласът му беше много мил и загрижен.

— Мило дете, ако знаех какво да правя, щях ли да съм вечен пленник на елфите, обречен никога да не видя семейството си? Мислиш ли, че щях да съм тук?

— Не, мисля, че не… — Джерард затвори очи. Листото беше на височината на главата му. Времето му изтичаше.

— Не мога да ти дам решение — продължи Артър. — Единственото, което мога да ти дам, е информация. Бих искал да мога да направя повече за тебе, но… И така, гоблините живеят и скитат на малки групи, обикновено не повече от десет. Сега следват Мулгарат, защото се страхуват от него. Иначе никога няма да ги видиш толкова много на едно място. Ако той не ги водеше, отдавна щяха да са скарани. Дори и сега, те не са особено дисциплинирани. Що се отнася до Мулгарат, той е типичен великан. Може да променя външния си вид. Великаните са умни, лукави, жестоки. И много силни, за съжаление. Единственото им слабо място, от което можеш да се възползваш, е, че са суетни и обичат да се хвалят.

— Като в „Котаракът в чизми“ ли?

— Точно така. Великаните често мислят за себе си и искат и другите да мислят за тях. Много обичат да говорят, много обичат някой да ги слуша. Що се отнася до драконите… Трябва да призная, че всичко, което знам за тях, е събрано от други изследователи.

— От други изследователи? Има и други хора, които изучават духовете?

Артър кимна.

— Да, в целия свят. Духове има на всички континенти. Разбира се, има различни разновидности, така както има различни хора и различни животни. Но аз се отклоних. Драконът на Мулгарат вероятно е европейски подвид от най-често срещаните в този регион. Много отровни. Една хроника разказваше за такъв дракон. Хранел се с краве мляко. Станал огромен, а отровата му погубила всичко в околността — изгорила тревата, а водата станала невъзможна за пиене.