Холи Блек - Яростта на Мулгарат

— Млъквай! — заповяда Мелъри.

— Не трябва да млъква, а да говори. И да разкаже всичко, без да спори! — Малчо заподскача по главата на Хогскуил.

— Ааааа! — запищя отново хобгоблинът, но Джерард пристъпи към него и той тутакси млъкна.

— Сега ще ни кажеш всичко, което знаеш. Започвай! — нареди Джерард. — Ако не го направиш, ще те намажем с кетчуп и ще те върнем на покрива при Байрон.

Хогскуил пребледня. Малчо скочи от главата му и се настани срещу него върху крака на една преобърната масичка за кафе.

— За гоблин това ще бъде свръхучтиво, на него му се пада нещо по-красиво! — изрече Малчо и впери поглед в хобгоблина. — Ще пратим два плъха да сръфат крака му, след туй ще ги пуснем нагоре в носа му! Ще режем ноктите му с тъп трион, ако не ни разкаже всичко за гоблинския легион.

Хогскуил започна да се мята в пашкула от прежда.

— Ще ви кажа бе! Казах, ще ви кажа! Няма нужда да ме плашите.

— Къде е мама? — попита Джерард. — Къде може да са я отвели?

— Свърталището на Мулгарат е зад сметищата. Там е издигнал дворец от отпадъци. Пазят го легиони от гоблини и разни други ъъъъ… твари. Непристъпен е. Знам, че сте тъпанари, затуй ви казвам, хич не се опитвайте да припарите там.

— Какви са другите ъъъъ… твари, които пазят двореца?

— Дракони. Предимно малки.

— Дракони? — Джерард се ужаси.

В книгата на Артър Спайдъруик имаше бележки за драконите, но самият Артър никога не беше виждал дракони. Всичките му описания бяха от втора ръка, ала дори и преразказани, историите бяха ужасни — зъби като ножове, силна отрова, светкавична бързина.

— Ти също си в армията на Мулгарат, нали? — попита Мелъри и прониза с поглед нещастния Хогскуил.

— Нямаше как — изскимтя той. — Всички гоблини отиваха в легионите. Какво можех да направя аз? А?

— Каза ли им какво стана с другите гоблини? Онези, с които беше преди това?

— Другите гоблини? Глупачка! Малоумница! Пуйка! Гъска! Патка! За кой път ще ви казвам, че не съм гоблин, а хобгоблин! Все едно да наречете един кос гарга!

Джерард въздъхна нетърпеливо.

— Е, какво им каза?

— Какво, та какво… Казах им, че ги е изял някакъв трол. Просто това им казах.

— Ако те развържем, ще ни заведеш ли до сметището? — попита Мелъри.

— Мисля, че е късно — изсумтя Хогскуил.

— Какво искаш да кажеш? — намръщи се заплашително Джерард.

— Добре! — викна Хогскуил. — Добре! Ще ви заведа. Сега доволни ли сте? Но не искам да виждам повече този грифин.

— Джерард — обади се Саймън, като се стараеше да скрие усмивката си. — Ще бъде много по-бързо, ако летим дотам с грифина.

— Не! — писна Хогскуил. — Не съм се съгласявал да летя с грифин.

— Не викай толкова силно, проглуши ме! — сряза го Мелъри, обърна му гръб и понижи глас: — Елате насам. Трябва да съставим план. Как иначе ще победим армия от гоблини и дракони, начело с великан, който може да си сменя формата?

— Трябва да измислим нещо — кимна Джерард. — Те трябва да имат някакво слабо място.

Той се опита да се концентрира и да си спомни какво бе чел в „Книга за духовете“. Беше прелиствал страниците й безброй пъти, но вече ги забравяше.

— Много е лошо, че „Книга за духовете“ не е при нас — въздъхна Саймън, взирайки се в стъклата от счупените аквариуми, сякаш слабите места на гоблините и драконите се криеха сред стъклените парчета.

— Не знаем къде е книгата, но знаем къде е Артър Спайдъруик — бавно каза Джерард. В главата му се зараждаше фантастичен план. — Знаем къде е и можем да го попитаме.

— И как предлагаш да стане това — язвително попита Мелъри и сложи ръце на кръста.

— Ще помоля елфите да говоря с него — произнесе Джерард така, сякаш това бе най-разумното предложение в света.

Мелъри кипна.

— Не бих казала, че последния път, когато ги видяхме, елфите бяха приятелски настроени.

— Ами да, искаха да ме вкоренят в земята за вечни времена — потръпна Саймън.

— Трябва да ми повярвате — бавно каза Джерард.

— Мога да го направя. Елфите обещаха, че няма да ме задържат при тях против волята ми.

— Аз ти вярвам — въздъхна Мелъри. — Не вярвам на елфите, а и ти не трябва да им вярваш. Но ще дойда с тебе.

— Не, не — поклати глава Джерард. — Нямаме време. Ти ще свършиш друга работа. Накарай Хогскуил да разкаже всичко, което знае за Мулгарат. Аз ще се върна възможно най-бързо. — Той погледна домашното духче. — Ще взема и Малчо, ако се реши да дойде с мен.

— Мислех, че трябва да бъдеш само ти — каза Саймън.

— Да, така е. Аз трябва да бъда единственият човек — обясни Джерард, като продължаваше да гледа Малчо.