Холи Блек - Яростта на Мулгарат

В това време Байрон се шмугна покрай Саймън и сграбчи в човката си ръката на хобгоблина.

— Аааа-а-а-а-а! — изпищя Хогскуил.

Котето изскочи от ръцете му, метна се на покрива и също заскимтя.

— Байрон, не! — извика Саймън. — Пусни го!

Грифинът разтърси глава и залюля Хогскуил във въздуха. Хобгоблинът запищя още по-силно.

— Направи нещо, Саймън! — паникьоса се Джерард.

Саймън пристъпи към грифина и силно го перна с длан по човката.

— Не! Казах не ! — извика той.

— Какво правиш, Саймън? — уплаши се Мелъри, но вместо да нападне Саймън, грифинът го погледна изненадано и престана да люлее Хогскуил.

— Пусни го! — заповяда Саймън и посочи към покрития с керемиди покрив.

Хогскуил се опитваше да се бори — пъхна пръсти в ноздрите на Байрон и се опита да захапе врата му. Грифинът не обърна никакво внимание на жалките му опити за съпротива и не показа никакво намерение да го пусне.

— Саймън, внимавай! — предупреди Джерард брат си. — Не го дразни. По-добре да излапа Хогскуил, вместо да изяде нас.

— Нееееее! — запищя Хогскуил. — Ще ви се извиня! Честна дума! Извинявайте! А сега ме спасете! Помооооощ!

— Джерард, помогни ми — помоли Саймън. — Като ти кажа, ще дръпнеш Хогскуил. Става ли?

Джерард кимна и пристъпи напред. Беше съвсем близо до грифина и усети миризмата му — напомняше на котешка козина. Саймън хвана с лявата ръка горната човка, а с дясната — долната човка на грифина и лекичко започна да ги разтваря.

— Ти си добро момче, Байрон… Бра-а-а-во! Точно така. Пусни сега този гоблин.

— Хобгоблин! — кресна Хогскуил. — Не съм гоблин, а хобгоблин!

— Саймън, ти си луд! — спусна се Мелъри към брат си.

Грифинът рязко извърна глава към нея, блъсна Саймън, той залитна и почти се просна върху покрива.

— О, Саймън, съжалявам… — прехапа устни Мелъри.

Джерард използва разсейването на грифина и сграбчи Хогскуил за краката.

— Готово. Хванах го!

— Ей! Какво правиш? Скапаняк! Ненормалник! Кукундрел! Да не мислиш, че може да играеш с мене на „Дядо ряпа вади“? А? Казвай бе! Какво си намислил?

— Ти няма ли да млъкнеш? — изохка Джерард. — Ама че плямпало!

Саймън отново опита да отвори човката на Байрон.

— Мелъри, помогни ми. Дръж долната човка и дърпай надолу. Аз ще се заема с горната.

Мелъри тръгна предпазливо по наклонения покрив. Грифинът я погледна недоверчиво и настръхна.

— Като ти кажа „Дърпай!“, ще дърпаш — нареди Саймън.

Двамата опитаха да разтворят човката на грифина. Мелъри се залови за долната човка и увисна на нея с цялата си тежест. Пръстите й неволно се хлъзнаха във влажната уста на грифина. Той се замята, после внезапно се предаде, отвори човка и Хогскуил тупна в ръцете на Джерард. Джерард загуби равновесие, размаха ръце, опита да се залови някъде и изпусна Хогскуил. Хобгоблинът също залитна и ритна керемидата, за която се хвана Джерард. Джерард се плъзна към ръба на покрива. Полетя надолу и едва в последния момент успя да сграбчи улука.

Саймън и Мелъри го гледаха, загубили ума и дума, и не смееха да си поемат дъх. Джерард си наложи да се успокои. Когато брат му и сестра му тръгнаха към него, за да го издърпат, той видя, че Хогскуил се запъти към отворения прозорец.

— Бяга! Хогскуил бяга! — предупреди той и опита да се набере на мускули върху покрива. Лактите му затънаха в тинята и изгнилите листа в улука.

— Не се занимавай повече с тоя тъп гоблин — ядоса се Мелъри. — Хвани се за ръката ми.

Саймън го улови за другата ръка и с огромни усилия двамата го изтеглиха върху покрива. Джерард тутакси скочи на крака и хукна след Хогскуил. Мелъри и Саймън се втурнаха след него и с оглушителен шум групата затопурка надолу по скърцащите стълби.

Хогскуил лежеше проснат пред спалнята им, а около него бясно се въртеше кълбо жълта прежда. След като го омота като пашкул, преждата се завърза на хрисима фльонга и спря да снове. Върху главата на Хогскуил тупна Малчо. Джерард зяпна смаяно.

— Оле! — поклони се домашният дух. — Ще ви помогна да се справите, защото имам дълг към вас!

Джерард гледаше ту него, ту преждата.

— Не знаех, че можеш да правиш такива номера — призна той, но изведнъж си спомни как връзките на обувките му няколко пъти се бяха връзвали и той щеше да се пребие. Значи Малчо му беше погаждал онези лоши номера…

Дребният домашен дух се разсмя:

— Вярно, спец съм в номерата. Особено на Хогскуил с главата!

— Хей! — заскимтя гневно Хогскуил. — Махнете тоя луд от главата ми! Аз не бягах от вас. Спасявах се от вашето миризливо чудовище на покрива!