Холи Блек - Яростта на Мулгарат

— Джефри? — завика отчаяно момчето. — Лимонена капке? Кити? Къде сте?

— Хайде, тръгвай, нямаме време! — Джерард дръпна брат си от разрухата и хаоса, които царяха в стаята им и тогава погледът му попадна върху шкафа за бельо в коридора.

По стените и лавиците на шкафа се стичаха струи течен сапун и шампоан, които се бяха просмукали в разхвърляните чаршафи и хавлиени кърпи. Вратата към тайната библиотека на Артър Спайдъруик в задната част на шкафа беше изтръгната.

— Как са я открили? — зяпна Мелъри.

— Не виждаш ли, че са преобърнали къщата с главата надолу, за да я намерят — поклати глава Саймън.

Джерард коленичи и пълзешком се промъкна в библиотеката на Артър Спайдъруик. Слънчевата светлина, която нахлуваше през единствения прозорец на помещението, осветяваше ярко последиците от ужасен погром — книгите бяха откъснати от кориците, изтръгнати от кожените подвързии и разхвърляни в безпорядък. По пода се въргаляха разкъсани страници, акварелни скици и преобърнати библиотечни рафтове. Джерард се огледа безпомощно.

— Е, как е вътре? — попита Мелъри от коридора.

— Всичко е съсипано — отвърна Джерард. — Напълно.

— Остави всичко и излизай — подкани го Саймън. — Трябва да хванем гоблина.

Без да спори, Джерард коленичи и пропълзя обратно в коридора. Изпитваше особено чувство. През всички години след изчезването на Артър Спайдъруик библиотеката се беше запазила в тайна. Сега духовете я бяха открили и на Джерард му се струваше, че нищо вече няма да е като преди и хубавите неща вече са невъзможни.

Площадката пред стълбите към тавана беше осеяна с бляскащи стъкълца от натрошени играчки за коледна елха, а в полумрака Мелъри се препъна в счупена на две закачалка за дрехи. При всяко изтракване на ноктите на грифина по керемидите наоколо изригваха облаци прах. Едновременно с това се разнасяха умопомрачителни писъци.

— Още малко и сме на покрива. — Джерард кимна към последната част на стълбите. Те водеха към най-високата стая, която се намираше в малка кула с прозорци и на четирите стени до половината височина прозорците бяха заковани с дъски и летви.

— Струва ми се, че от време на време, освен писъци чувам и нещо като лай — ослуша се Саймън. — Гоблин май още е жив и здрав.

Най-после стигнаха до стаята в кулата. Със силен удар със сабята Мелъри разсече летвите на единия прозорец, а Джерард откърти няколко стърчащи парчета, за да освободи проход.

— Аз ще мина пръв — каза Саймън, и докато другите се усетят, скочи на перваза, провря се решително между дъските и летвите и излезе на покрива.

— Чакай! — извика Джерард. — Не бъди сигурен, че можеш да контролираш грифина!

Саймън не обърна никакво внимание на забележката на брат си. Мелъри закрепи сабята на колана си, после се обърна към Джерард:

— Да вървим!

Джерард прехвърли крак през перваза и стъпи на покрива. Силната слънчева светлина го ослепи. Едва след миг-два видя Саймън да върви към грифина, който притискаше гоблина към един от комините. Гоблинът беше Хогскуил.

— Тъпаци! Дръвници! Тиквеници! Какво зяпате? — запищя Хогскуил — Помогнете ми бе!

Той беше опрял гръб в тухлената стена на комина. С едната ръка придържаше палтото си, под което явно криеше нещо, а с другата ръка беше сграбчил огромна прашка и заплашително я размахваше във въздуха. Изглеждаше толкова нелеп, че Джерард неволно се усмихна, но после се сети какво се бе случило и усмивката му изчезна.

— Хогскуил, какво правиш тук?

Саймън едва задържаше освирепелия грифин. Препречи пътя му към Хогскуил, замаха с ръце и закрещя. Байрон наклони глава встрани и озадачено примигна. После приклекна и задраска с нокти по покрива. Май мислеше, че играят някаква нова игра.

Като видя намръщеното лице на Джерард, Хогскуил се смути и започна да се оправдава.

— Не знаех, че тази къща е ваша. Чак когато видях грифина, се сетих, че тук живеете вие…

Джерард усети как лицето му пламва от гняв.

— Ти си им помогнал да заловят мама? Да претърсят къщата и да убият котето и мишките на Саймън? Така ли?

Той сви юмруци и пристъпи към Хогскуил. Беше повярвал на хобгоблина, беше му помогнал, а той го беше предал. Джерард се задъха. Кръвта нахлу в главата му.

— Не съм убивал никого! — изрепчи се Хогскуил и леко разтвори палтото си, показвайки малка пухкава топчица.

— Кити! — шашна се Саймън, обезумял от радост, че вижда котенцето живо и невредимо.