Холи Блек - Яростта на Мулгарат

След малко един гоблин внезапно дотича до колата и забоде дългия си мръсен нокът в стомаха на Джерард.

— Мммм… Изглеждат много вкусни — облиза се той. — Ще си отхапя една цяла буза. Вижте я каква е розова. Обзалагам се, че е по-сладка от сладкиш.

От устата му се спусна дълга лепкава лига и се провлече в мръсотията до Джерард. Момчето потръпна, отвърна поглед и се озърна към Хогскуил. Хобгоблинът седеше край огъня и ровеше жарта със сабята. Изобщо не вдигна очи към Джерард и това още повече притесни момчето.

Един от гоблините проследи погледа му.

— Уърмрат ще помисли, че ей тоя го е ръфнал — изхили се той и кимна към Хогскуил. — Одеве вдигаше голяма врява.

Хобгоблинът се изправи.

— От всички печени маймунски задници вие сте най-глупавите… Лайнари!

Към тях доближи трети гоблин. Преглъщаше и от време на време бързо облизваше с език щръкналите остри зъби.

— Мммм… Толкова много месо! И крехко!

— Остави го! Изчезвай! — викна Мелъри и издърпа ръката си от ръката на Джерард. И двамата не бяха усетили, че той така е стискал Мелъри, че ноктите му са разранили кожата й.

— Младата госпожица предпочита да бъде изядена вместо младия господин, така ли? — попита гоблинът със сладък глас. — Може. „С пипер и сироп ще бъде тип-топ!“ Обичам малки сладки крехки госпожици. Мм-ммм!

— Ето, опитай, щом толкова искаш! — изкрещя Мелъри, освободи ръцете си от въжето и цапардоса гоблина по лицето.

— Сабята! Дай ми сабята! — извика Джерард на Хогскуил, докато се опитваше да измъкне ръцете си.

Хогскуил едва го погледна, хвърли сабята на земята край огъня и хукна да бяга.

— Страхливец! — закрещя яростно Джерард.

Най-после той се освободи от въжето и се спусна към огъня, но два от гоблините го сграбчиха за краката и го събориха сред боклуците. Джерард запълзя, протегна ръка и успя да стигне върха на сабята. Сграбчи острието и метна сабята към сестра си. Усети остра болка и с част от съзнанието си разбра, че се е порязал. Нямаше време да мисли за болката, защото още няколко гоблина скочиха върху гърба му и го притиснаха към земята.

— Махайте се от него! — запищя Мелъри и насочи сабята към гоблините. Те бързо се изтърколиха от гърба на Джерард и се спуснаха да вземат оръжията си.

— Джерард, бягай! — викна Мелъри.

В това време един от гоблините се метна на гърба й и я захапа по рамото. Джерард успя да хване крака му и го задърпа, а Мелъри изрита следващия гоблин, който се опита да я приближи. Един от гоблините метна по нея остро копие. Мелъри успя да го отклони със сабята, после се втурна напред и заби острието в чудовището. То зави от болка, а Мелъри замръзна на мястото си, осъзнавайки, че е наранила живо същество. По сребърното острие на сабята се стичаше тъмна кръв. Гоблинът се строполи, но след него настъпваха други, а Мелъри продължаваше да гледа втрещено окървавената сабя.

От вцепенението я извади стържещ птичи писък. Идваше някъде отгоре, над главата й. В небето се появи Байрон и се стрелна към площадката с огъня. Гоблините се разпищяха и бързо се заровиха под сметта, за да се скрият. Грифинът размахваше огромните си криле над сметището и вдигаше във въздуха вихрушка от боклуци.

— Тръгвай! — извика Джерард и сграбчи сестра си за ръката.

Двамата се покатериха бързо върху ръждясалия покрив на една каравана и скочиха от другата й страна. Затичаха по тясна пътечка покрай преобърната вана, купчина стари гуми, ръждясал скелет на автомобил. На вратата на огромен хладилник бяха облегнати няколко изгнили врати с излющена боя. Притичаха край тях, но едва ги отминаха и Джерард рязко спря. Тук имаше нещо странно. До хладилника беше вързана крава.

Джерард погледна назад по навик, но гоблините вече ги нямаше. Грифинът кацна върху една кола и покривът й хлътна под тежестта му. Той се отърси и веднага започна да се чисти като котка. Саймън, който все още се държеше здраво за врата му, махна на Джерард и се усмихна.

Джерард се обърна към Мелъри, но тя се беше вторачила в кравата. Животното беше привързано с верига към забит в земята кол и тихичко мучеше. Очите му бяха отворени широко. Върху вимето се бяха струпали някакви черни змии или някакви неща, които приличаха на змии. Те се гърчеха, виеха се, блъскаха се и се мъчеха да се докопат до зачервените бозки на нещастното животно. Ламарината, върху която беше стъпила кравата, също гъмжеше от змии, които образуваха черен мърдащ килим. Джерард изведнъж осъзна, че съществата не са змии, а по-големи гущери.