Холи Блек - Яростта на Мулгарат

— Господи! Какво правят тия неща? — прошепна Мелъри.

Окървавената сабя увисна безпомощно в ръката й и на Джерард му се прииска да я вземе и да я изчисти, преди сестра му да е забелязала кръвта. Вместо това той пристъпи по-близо до кравата.

— Мисля, че бозаят мляко.

— Мили боже, погледнете това! — посочи Саймън от гърба на Байрон и присви очи, за да вижда по-добре.

Сред боклуците, с които беше осеяна земята, се виждаше група гущероподобни същества със сивкави, сякаш обезцветени люспи. Те се гърчеха и извиваха безспирно, сякаш нещо им пречеше. Бяха доста по-големи от гущерите, които Мелъри и Джерард видяха сред пламъците. Онези бяха не по-големи от палец.

— Хвърлят кожата си! — прошепна Саймън. — Какво, за бога, представляват тези същества?

— Гущери, които издържат на огън… — Джерард замислено поклати глава. — Не би трябвало да стават толкова големи като тези тук. Приличат много на…

Той не можеше да се сети на какво точно му приличат. Нещо се мяркаше в паметта му, но му се изплъзваше и той не можеше да го улови.

В този миг Байрон се стрелна и сграбчи в човката си едно от виещите се черни създания. Подхвърли го във въздуха и го нагълта. Сграбчи още едно, и още едно. После се насочи лакомо към най-едрото, което се беше навило на кълбо и се припичаше на слънце. То беше колкото ръката на Джерард. Обърна се, изсъска заплашително и Джерард изведнъж се сети в какво се е вторачил.

— Това са дракони! Всички те са дракони!

В същия миг с ъгълчето на окото си той зърна, че към него лети нещо черно с бързината на светкавица. Моментално се сви, но нещото го блъсна силно в гърдите. Джерард залитна. Докато падаше, успя само да вдигне ръце и да предпази лицето си от ноктите на дългия колкото автобус дракон, който се стовари върху него. Главата му тупна на земята и пред очите му притъмня.

— Джерард! — изпищя Мелъри и това го върна в съзнание.

Драконът се беше надвесил над него, устата му зееше, пълна със стотици зъби, остри като игли. Джерард не смееше да мръдне от ужас. На местата, където хлъзгавото тяло на чудовището го беше докосвало, кожата му пламтеше като изгорена от огън.

Мелъри стовари сабята върху опашката на дракона. Бликна фонтан от черна кръв, чудовището потръпна и се извърна към момичето. Джерард едва успя да се изправи на крака. Виеше му се свят, по тялото му преминаваха конвулсии. Кожата му беше червена, раната пулсираше болезнено.

— Внимавай, Мелъри! Отровен е! — простена той, скърцайки със зъби от болка.

— Байрон! Дръж! — заповяда Саймън и посочи дракона, който се носеше към Мелъри.

Грифинът нададе остър крясък и заедно със Саймън се издигна към небето. Къде отиваше? Джерард се ужаси. Мелъри беше загубена! Драконът беше много бърз и я настигаше. Тялото му зловещо се огъваше, острите му нокти свистяха във въздуха, а устата му зееше като страшна бездънна бездна. Можеше да глътне Мелъри наведнъж. Тя смело размахваше сабята, но нямаше да издържи дълго.

Джерард трябваше да направи нещо. Той сграбчи някаква желязна пръчка и я запокити по дракона. Чудовището отново се обърна към него, изсъска и побесняло се стрелна напред.

В това време от небето като светкавица се спусна грифинът. Сграбчи дракона и заби човка в гърба му. Драконът изрева, усука опашката си около Байрон и започна да затяга пръстените й в смъртоносна хватка. Байрон почна да се задушава и за да се отскубне, замаха с крила. Саймън отчаяно се вкопчи в перата му, за да не падне. В това време драконът се наведе и зъбите му потънаха в шията на грифина. Грифинът потръпна конвулсивно, тялото му се сгърчи, Саймън се изпусна, плъзна се и полетя към земята.

Докато брат му се премяташе във въздуха, Джерард се втурна към него. Саймън падна върху купчина стъкла и лявата му ръка се изкриви под необичаен ъгъл. Като стенеше тихо, той се подпря с другата ръка и успя да седне. Лявата му буза и лявата страна на врата му бяха зачервени от отровата на дракона, но иначе беше восъчноблед.

— Добре ли си? — прошепна Джерард, а Мелъри предпазливо докосна ръката му.

Саймън потръпна от болка и едва се изправи на крака. Над главите им драконът и грифинът се бяха вкопчили в смъртоносна прегръдка — премятаща се топка от перушина и люспи. Драконът беше забил зъби във врата на Байрон и той се мяташе като луд.

— Ще загине! — изкрещя Саймън и скочи към кравата, от чието виме висяха снопове дракончета, не по-големи от детски пръсти.

— Какво правиш? — извика Джерард след него.