Холи Блек - Яростта на Мулгарат

— Трябва да продължим — настоя Джерард.

Мелъри пое въздух и натисна вратата. Тя се отвори. Помещението беше голямо. На едната му стена имаше балкон, а по протежение на другата като в катедрала минаваха огромни островърхи прозорци, скрепени от парчета стъкла, полупрозрачни от мръсотия.

На пода в единия ъгъл лежеше майка им — вързана, със запушена уста, в безсъзнание. В другия ъгъл беше баща им. Омотан с въжета, той висеше на закрепена към тавана макара.

Джерард занемя от изненада.

— Татко, какво правиш тук? — възкликна той.

Зад гърба му Саймън и Мелъри ахнаха.

Черната коса на баща им беше разрошена, ризата му беше размъкната и издърпана на една страна, но без съмнение беше той. Когато ги видя, очите му блеснаха.

— Джерард! Саймън! Мелъри! Слава богу, всички сте добре!

Джерард потърка чело. Нещо тук не беше наред. Той отново огледа залата. През балкона се виждаха гоблини, които се щураха в мрака със запалени факли. Какво ставаше?

— Бързо! — пристъпи нервно Мелъри. — Да не губим време. Джерард, развържи мама. Аз ще се оправя с татко.

Джерард се наведе и докосна бледата буза на майка си. Беше студена и влажна. Очилата й ги нямаше.

— Мама е в безсъзнание.

— Диша ли? — Мелъри спря и се обърна уплашено.

Момчето постави длан върху бледите устни на майка си и усети леката топлина на дъха й.

— Диша. Жива е.

В това време Саймън разпитваше баща си.

— Видя ли Мулгарат? Искам да кажа великана…

— Навън имаше някаква голяма бъркотия — отвърна мистър Грейс. — След това не видях нищо.

Мелъри се зае с макарата. Почовърка я, успя да я завърти и баща й стъпи на пода.

— Как са те домъкнали тук чак от Калифорния? — зачуди се момичето.

Той я гледаше уморено. Изглеждаше много изтощен.

— Майка ви се обади и каза, че е много разтревожена. И тримата сте се държали странно, а след това сте изчезнали. Тръгнах веднага, щом можах, но чудовищата вече бяха в къщата. Беше ужасно. Не можех да повярвам, че всичко това се случва. Те постоянно крещяха и разпитваха за някаква книга. Каква е тя, знаете ли?

— На нашия чичо Артър — започна да обяснява Джерард, но Мелъри го прекъсна.

— Той по-скоро е прачичо на мама и наш прапрачичо — уточни тя, дърпайки възлите.

— Точно така. Та чичо Артър се интересувал от духове.

Докато обясняваше, Джерард развърза майка си, но макар и освободена от въжето, тя не помръдваше. Момчето приглади косата й. Хайде, няма ли да отвори очи?

— Чичо Артър започнал да се интересува от духове, след като брат му бил изяден от трол — намеси се и Саймън.

Джерард кимна, за да потвърди думите на Саймън, после се огледа притеснено. Не биваше да се бавят повече. Можеха да ги открият всеки момент. Може би не беше нужно да обясняват на баща си кой е чичо Артър. Бяха намерили майка си и трябваше да изчезват час по-скоро.

— И след време чичо Артър написал и илюстрирал книга за духовете. Описал и неща, които дори някои духове не знаят.

— Защото изглежда не се интересуват особено едни от други — каза замислено Мелъри.

Как щяха да свалят майка си по стълбите, дали баща им ще може да я носи? Джерард се опита за малко да не мисли за това и да се съсредоточи върху обяснението. Трябваше да е сигурен, че баща му ще го разбере, за да им помогне.

— Духовете обаче не искали един човек да знае толкова много неща за тях и да има власт над тях. Затова се опитали да вземат книгата. Чичо Артър не им я дал, и тогава вместо книгата те взели самия чичо Артър.

— Те — това са елфите. Взели го елфите. Отвлекли го — уточни Саймън.

— Нима? — попита баща им със странен тон.

Джерард въздъхна. Да, баща им не им вярваше.

— Знам, че ти звучи невероятно, татко, но я се огледай! Да не мислиш, че това наоколо са декори от твоите филми?

— Не мисля. Вярвам ти — процеди баща му.

— Казано с две думи, ние намерихме книгата — намеси се пак Мелъри.

— Но после я загубихме. Сега е във великана — въздъхна виновно Саймън. — А той е истинско чудовище. Иска да завладее света.

Баща им се замисли за нещо, после попита:

— Добре, книгата вече я няма. Значи ли това, че завинаги сте загубили знанията в нея? Ако е така, това е позор. Няма ли някъде някакво копие?

— Няма, но Джерард си спомня много неща и също може да напише книга — каза Саймън.

— Ами да, напоследък преживяхме и понаучихме доста неща. Най-вече Джерард — кимна Мелъри. — Нали, Джерард?