Холи Блек - Яростта на Мулгарат

— Добре, ще се предам — каза той.

— Не! Ти си глупак! — закрещя пак Мелъри.

— Ще се предам, но преди това… — Джерард преглътна. Надяваше се, великанът да захапе стръвта. — Ще ми се да разбера защо правиш всичко това. И защо точно сега?

Мулгарат се засмя и оголи противните си зъби.

— Защото вие, хората, заграбвате всичко най-хубаво за себе си. Живеете в дворци, ядете каквото си искате, обличате се в коприна и кадифе като крале. А ние, които сме безсмъртни и магьосници, ние, които имаме власт и сила, бяхме принудени да отстъпим и да се оставим да ни тъпчете в калта. Край! Никога вече! Отдавна замислях това, което правя сега. Отначало мислех, че трябва да изчакам моите дракони да пораснат, но Книгата ми помогна да ускоря плана си. Докато имат мляко, драконите са покорни и ще ме слушат като кучета. Освен това от млякото растат много бързо и стават много силни, видяхте, нали? Елфите пък са прекалено слаби, за да се изпречат на пътя ми. Настъпи моето време! Времето на Мулгарат. Времето на гоблините! Светът ще има нов господар!

Джерард леко обърна глава настрани и като се надяваше, че Мулгарат е увлечен в речта си и няма да обърне внимание, бързо прошепна:

— Малчо, искам да завържеш веригите от парапета на балкона за краката на Мелъри и Саймън. Можеш ли да го направиш?

В качулката му Малчо се размърда и също зашепна:

— Ще мога, ако изляза оттук, без никакъв, никакъв звук!

— Аз ще го карам да говори, а ти действай!

Джерард отново се обърна към великана и повиши глас:

— А защо трябваше да избиваш джуджетата? Това не го разбирам. Те искаха да ти помогнат.

— Джуджетата имаха някаква глупава мечта за свят от желязо и злато. Това хич не ми харесваше. Какво удоволствие може да изпиташ от властта над такъв свят? Не, аз искам да управлявам свят от плът и кръв! — Великанът спря и се ухили, доволен от речта си, после погледна надолу към Джерард. — Е, стига приказки! Ела тук!

— Ще дойда, но имам едно последно желание. Кажи ми къде е „Книга за духовете?“ — помоли Джерард.

— Защо ти е да знаеш? Тя повече няма да ти трябва.

— Така е, но ми се ще да разбера дали можех да я намеря — обясни момчето.

Лицето на великана се разкриви от жестока усмивка.

— Ако беше по-умен, можеше да я намериш. Глупаво човешко дете, изобщо не можеш да се мериш с мене! През цялото време книгата беше под трона ми. Ха-ха-ха!

— Знаеш ли — прекъсна го Джерард, — ние убихме твоите дракони. Надявам се, че това няма да обърка много умните ти планове?

Мулгарат зяпна от изненада, после челото му се сгърчи от ужасен гняв.

През това време с ъгълчето на очите си Джерард видя как веригите се размърдаха и леко се заизвиваха по пода като змии. Едната се уви около крака на Мелъри, а другата се пристегна около кръста на Саймън. След това третата верига запълзя към глезена на Мулгарат.

Джерард се надяваше, че великанът няма да я забележи, но той проследи погледа на момчето и видя Малчо, който бързо притичваше през стаята, помъкнал тежката верига. Мулгарат протегна гигантския си крак и ритна домашния дух. Той прелетя през цялата зала и се приземи зашеметен в другия й край. Приличаше на смачкана боксова ръкавица. Веригата спря да се движи.

— Какво е това? — загърмя гласът на великана. Пръскайки слюнки от ярост, той започна да тъпче веригата. — Искал си да ме измамиш?

Джерард се спусна и грабна от пода сабята на сестра си.

Мулгарат се разсмя и пусна Мелъри и Саймън през балкона. Те изпищяха, после настъпи тишина, в която се чуваше само писъкът на майка им. Джерард не знаеше дали веригите са издържали. Той не знаеше нищо. Стори му се, че ще повърне, после го обзе ярост, каквато не бе изпитвал дотогава. Не забелязваше нищо наоколо, усещаше само тежестта на сабята в ръката си. Той я вдигна високо. Някой, някъде, като че от много далече викаше името му, но той не обърна внимание. Нищо вече нямаше значение.

И точно преди да замахне, видя доволството по лицето на Мулгарат — като че ли правеше точно каквото Мулгарат беше очаквал, като че ли правеше точно каквото той бе искал. Точно така, ако замахне, великанът ще използва силата на замаха му в своя полза. Джерард рязко смени посоката на удара и заби острието на сабята в стъпалото на Мулгарат.

Великанът изрева от изненада и болка и вдигна ранения си крак. С другия крак беше стъпил върху третата верига. Джерард хвърли сабята, грабна веригата и я дръпна с цялата сила, на която беше способен. Мулгарат залитна и за да запази равновесие, отстъпи назад към балкона. Преди да се облегне на парапета, Джерард скочи срещу него и го блъсна. Великанът полетя към рова със стъклата.