Холи Блек - Яростта на Мулгарат

Джерард се изчерви от похвалите. Чувстваше се неловко.

— Така е — каза той накрая. — Ще ми се обаче да помнех повече от книгата на чичо Артър.

Баща им разкърши развързаните си ръце и раздвижи крака.

— Съжалявам, че не можах да дойда по-рано. Не трябваше да ви оставям сами. Но се надявам, че нещата могат да се оправят.

— Толкова ни липсваше, татко! — обади се Саймън.

— Аха, така е — преглътна Мелъри. — Липсваше ни.

Джерард не каза нищо. Нещо не беше както трябва. Сближаваха се с баща си подозрително лесно.

— Мамо, чуваш ли ме? — Той лекичко разтърси майка си.

В това време баща му широко разпери ръце.

— Елате, деца. Елате и прегърнете баща си!

Саймън и Мелъри го прегърнаха. Джерард отново погледна майка си и въздъхна.

— Искам отново да сме заедно. Всички ние — каза баща му. — Искам да остана с вас.

Джерард замръзна. Толкова му се щеше това да е вярно, но не изглеждаше да е така.

— Татко никога не би казал това — рече той.

Баща му сграбчи ръката му.

— Не искаш ли отново да бъдем семейство?

— Разбира се, че искам! — изкрещя Джерард, изтръгна ръката си и отскочи назад. — Искам баща ми да не е чак такъв егоист и мама да не е толкова тъжна. Искам баща ми да не говори само за себе си, за своите филми и за своя живот. Искам да ни познава. Искам да помни, че Саймън обича животните, а Мелъри се фехтува, искам да се тревожи, че за малко не ни изключиха от училище. Но това няма да стане, защото татко не може да го направи. И ти не си той!

Джерард погледна право в познатите лешникови очи, които толкова приличаха на очите на баща му, но не бяха бащините му очи. Те внезапно избледняха и бързо станаха бледожълти. Тялото на баща му се издължи, уголеми се, изду се и заприлича на нещо като мамут, натруфено в омърляни разнищени парцали. На пръстите на ръцете му бързо започнаха да растат дълги остри нокти, а тъмната му коса се изви и се превърна в заплетени дървесни клони.

— Мулгарат! — ахна Джерард.

Великанът обви едната си ръка около врата на Мелъри, а с другата сграбчи Саймън.

— Ела тук, Джерард Грейс! — прогърмя той с истинския си глас, много по-нисък и дрезгав от гласа на баща му. Озъби се, после направи крачка към балкона. — Предай се! Ако не се предадеш, ще хвърля брат ти и сестра ти в моя ров със стъкла и остри железа.

— Остави ги на мира! — извика Джерард. — Нали имаш книгата! Пусни ги!

— Никога! Ти знаеш тайната на моите дракони. Знаеш как могат да растат по-бързо и как могат да бъдат убити. Знаеш каква е слабостта на моите гоблини. Няма да допусна да направиш нова Книга.

— Бягай! Вземай мама и бягай! — изкрещя Мелъри и заби зъби в ръката на Мулгарат.

Той се разсмя, стисна я силно и я вдигна високо във въздуха.

Тялото на баща им се издължи. На пръстите му израснаха остри нокти. Той обви едната си ръка около врата на Мелъри, а с другата сграбчи Саймън.

— Глупаво момиче! Мислиш ли, че пилешката ти сила е достатъчна, за да се бориш с мен?

Саймън започна да рита, но огромното чудовище като че ли не усети ритниците му. От другия край на стаята се дочу стон и Джерард се обърна натам. Майка му се раздвижи и отвори очи.

— Ричард? Ти ли си? Стори ми се, че чух… О, боже!

— Всичко ще бъде наред, мамо — каза Джерард, като се мъчеше гласът му да звучи спокойно. От това, че майка му виждаше всичко това, то като че ставаше още по-страшно.

— Мамо, кажи му да бяга! — завика Мелъри. — Бягайте! И двамата! Веднага!

— Тихо, момиче, или ще пречупя врата ти! — изръмжа великанът, после отново се извърна към Джерард. — Предлагам ти справедлива сделка, нали? Твоят живот срещу живота на брат ти, сестра ти и майка ти.

— Джерард, какво става? — простена пак майка му.

Джерард се опита да запази хладнокръвие. Страхуваше се да умре, но много по-лошо щеше да е да гледа как великанът наранява Саймън, Мелъри и майка му. Стори му се, че чудовището разхлабва пръсти, за да пусне Саймън и Мелъри върху стъклата.

— Спри! — извика той. А ако ти обещая, че няма да направя друга Книга? Тогава ще ги освободиш ли?

Мулгарат бавно поклати глава. Очите му бяха пълни с мрачно задоволство.

— Пусни ги веднага! — чу Джерард гласа на майка си. — Пусни децата ми! Джерард, моля те, направи нещо!

И точно тогава Джерард забеляза на пода сабята на Мелъри. Това го накара да се съсредоточи. Трябваше да събере мислите си и да състави някакъв план. Спомни си какво му каза Артър Спайдъруик — великаните обичат да се хвалят. Дано Мулгарат не е изключение!