Петър Бобев - Гладиаторът

Здесь есть возможность читать онлайн «Петър Бобев - Гладиаторът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Детская проза, История, Историческая проза, Прочие приключения, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Гладиаторът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Гладиаторът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Образът на Спартак, легендарния предводител на въстаналите роби в древния Рим, вълнува и досега умовете и сърцата на хората.
В новия си роман „Гладиаторът“ Петър Бобев обръща погледа си към младостта на този изключителен човек, към времето, преди да бъде пленен от римляните и продаден като роб в гладиаторската школа на Капуа през 74 г. пр.н.е.
Върху оскъдния исторически материал авторът се е постарал в увлекателен разказ да пресъздаде достоверно обстановката и събитията, подготвили младия тракиец за великото дело, на което той се отдава по-късно и пожертвува живота си.
Действието се развива живо и вълнуващо, в сложни конфликти и правдива съпоставка на тракийските и римските нрави, с нарастващ динамизъм, в непрекъсната борба на свободолюбивия тракиец срещу жестокия римски завоевател, алчен за земи, богатства и роби.

Гладиаторът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Гладиаторът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Центурионът подметна:

— По-разглезен аристократ от него няма в целия Рим. Напарфюмиран — ще се задушиш от парфюма му. Начервен като хетера, отрупан с пръстени…

— В боя ги свалял.

— И четиристотин роби само у дома му в Рим. Нощем спели на улицата, защото вътре нямало място.

— За туй не му завиждам! — рече Маркус и повтори старата римска поговорка. — Колкото роби, толкова врагове!

Часовоят на вратата сви в недоумение вежди. Ето на̀, и благородниците недоволствуват от същото. Тогава защо има роби?

Александър Велики никога не подценявал противника си. Затова и Маркус Красиниус добави, макар и неохотно:

— Но и смел, не забравяй! И умен. И суров. Тежка служба ни предстои, драги. При такъв началник — трибун на кохортите, помощник на претора.

— Тук не е Рим — опита да го успокои братовчедът. — Тук опасностите дебнат отвред. Няма да му остане време за старите дрязги.

Самообладанието на Маркус стигна дотук:

— Не става дума за дрязги, за съперничество. Става дума за това, че аз не мога да го понасям, а трябва да му се подчинявам, да бъда любезен, покорен…

Но не! Дори пред най-близкия не биваше да издава чувствата си. Какво би казал, ако го видеше Александър?

— Трябва да питам авгура — усмихна се насила той. — Да поискам съвет от пилците му.

Силвиус не обичаше да се замисля много.

— Я остави! — рече той. — До утре я ти, я онзи…

И Маркус беше съгласен с тая философия.

— Наистина, докато Гайус Салвариус Астрагал дойде, могат да се случат хиляди случайности. Ами докато живеем, нека да си поживеем!

Легионерът Мециус стоеше неподвижен на поста си, все едно нечул нищо. А то не го и засягаше. Аристократите се борят за власт, всеки срещу всеки, като че ли могат да изядат всичко, което награбят; като че ли могат да отнесат със себе си в гроба всичко, което имат…

От стаята на Хегезипила, в другия край на коридора, излезе угрижена жрицата на Дионис. Маркус Красиниус я видя. Погледът му светна.

— Покани я! — обърна се той към братовчед си.

Силвиус Красиниус излезе да я пресрещне.

— Салве, вакханке! — поздрави я той почтително. — Префектът Маркус Красиниус Алвио те кани за малка беседа.

Тя го изгледа умислена.

— Добре!

И влезе подире му в стаята.

— Поздрав, Саине! — посрещна я Маркус.

Девойката се поклони.

— Извини ме, префекте! Нямам време. Хегезипила вече се отърва от грижите на земния свят. Трябва да уведомя Спартак, за да подготви тържеството.

Той я запита:

— Слушал съм много за вашите обичаи. И все пак — чудно ми е. Не тъгувате ли за умрелите?

Тя вдигна очи.

— Дали не тъгувам… Сърцето ми се къса… Но не бива… Това е все едно, че от студената и влажна землянка, където е студувала и гладувала, Хегезипила се е преселила в прекрасен палат… А нас е оставила в землянката… Трябва ли да плача за нея… Или за мен…

— Смяташ ли, че там е по-хубаво оттук?

Саине вдигна рамене.

— Отде да знам? Дори и Евридика не можа да се завърне от онзи свят, та да ни разправи какво е видяла. Но старите казват, че само там съществува истинско щастие. Тук ние виждаме неговото отражение, като лунната пътека в езерото.

Маркус се замисли. Чудна беше тази земя. Не само дивите варвари. Настройваше с мисли за смъртта и коравите римляни.

— А за нас оня свят е страшен. Студен и мрачен. Ако въобще го има. За нас всичко е тук, на земята.

— Тоя свят е сън. Истинският живот е онзи, където се пресели Хегезипила.

— А ние казваме: „Наслаждавай се, докато си жив!“

Забелязал неприкритото й желание да си тръгне, той рече:

— Почакай! Аз знам, че жриците на Дионис са прорицателки. Предскажи ми и моето бъдеще! Не много, не всичко. Поне това, което ме очаква наскоро.

Девойката разпери безпомощно ръце. Смяташе, че молбата му е искрена. Не допускаше, че това беше само предлог да я задържи, да продължи близостта с нея.

— Сега не мога, префекте. Предстои ни да изпратим Хегезипила. Три дни ще продължат погребалните веселби. Развеселена да си иде и изстрадалата Хегезипила. После, след като свърши тържеството, ела в Дионисовото светилище! Тук нямам сила.

Неочаквано той посегна да я хване за ръката.

— В такъв случай аз сам ще си го предскажа.

Тя се дръпна раздразнена:

— Тогава защо ме бавиш?

Той заговори тържествено, както бе слушал авгурите, които мърмореха неразбрано предсказанията си, докато следяха пътя на свещените гълъби:

— Маркус Красиниус Алвио ще стане велик военачалник. Ще завладее света. А преди това ще завладее най-красивата жена, което е все едно.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Гладиаторът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Гладиаторът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Петър Бобев - Мечът на Атила
Петър Бобев
Петър Бобев - Каменното яйце
Петър Бобев
Петър Бобев - Фаетон
Петър Бобев
Петър Бобев - Светещата гибел
Петър Бобев
Петър Бобев - Позорът на Один
Петър Бобев
Петър Бобев - Отровният пръстен
Петър Бобев
Петър Бобев - Калиакра
Петър Бобев
Петър Бобев - Зеленият вампир
Петър Бобев
Отзывы о книге «Гладиаторът»

Обсуждение, отзывы о книге «Гладиаторът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x