Петър Бобев - Гладиаторът

— Славни префекте! — натърти Спартак. — Слушал ли си за Рес от Троянската война? Сина на Стримон и музата Евтерпе. Слушал ли си за тракийския резос Диомед, син на Арес и нимфата Кирене? Диомед с човекоядните жребци. Арес е тракийски бог. Арес значи „който се втурва“. Нашествието на дорийците прекъсна разцвета на траките — такива, каквито ги е описал Омир.

— Знам! — кимна Маркус Красиниус. — Знам всичко за тая война. Та нали Еней, основателят на Рим, е троянец?

— А пък траките са родствени на троянците — възкликна Спартак. — Това значи и на римляните. Траките и римляните са братя, префекте.

— Ей затова най-смелите бойци на света са траките и римляните — додаде Маркус Красиниус.

Спартак се поколеба, преди да изрече гласно мисълта си:

— Свързани в съюз, те ще победят света.

Не по-малко пиян от другите, центурионът Силвиус Красиниус рече самохвално:

— Няма нужда от съюз. Рим може да го победи и сам.

Спартак като че ли не го чу.

— Ако Македония не бе преварила — повече на себе си каза той, — навярно Тракия щеше да роди Александра. Чувал ли си за Ситалк, сина на Терес, който обедини в една държава тракийските племена от Понта до Пангея, от Родопа до Скития? Ако заблудената стрела на трибалите не го бе улучила, навярно Ситалк щеше да грабне славата на Александра.

Виелицата вече бе успяла да се развихри в пълната си мощ. От воя й хората не можеха да чуят думите си. Снегът мигновено натрупваше купчини върху всяко ястие, щом готвачите отхлупеха капака. Виното се превръщаше в розова ледена каша.

Спартак даде знак.

— Време е да се приберем в двореца. Да продължим там пиршеството.

И всички — аристократи и прислуга, — всеки, който още можеше да се движи сам, се отправиха към града. Ето из бялата мрежа на снегопада се показаха дървените градски стени, някак снизени от затрупаните с дълбоки преспи ровове. Тракийските стражи бяха изчезнали. Техните места върху градските кули и по стените вече бяха заети от римските легионери. Засипани със сняг като мраморни статуи, те стояха неподвижни, твърди, непоклатими, сякаш и в тая далечна, сурова страна символизираха непоклатимия Рим.

Спартак ги видя. И тягостно досещане стисна гърлото му. Навред из града бяха разставени на пост римски легионери. Легионери стояха на пост и пред двореца му.

Ако беше пил по-малко, той може би нямаше да постъпи тъй безразсъдно. Сега се поддаде на първия порив.

— Префекте! — рече той. — Римляните и траките са братя. Нека се разберем по братски!

— Да се разберем!

— Прибери войниците си! Да не дразнят народа ми.

— Но те ти помагат, резосе. Крепят властта ти.

Спартак вирна глава.

— Вече нямам нужда от помощ.

Маркус Красиниус сви устни.

— Имаш, резосе. Твоят народ не понася реда. А Рим значи преди всичко ред. Рим донесе ред и в Медика.

Убеден в правотата си, убеден, че новият му приятел ще го разбере, Спартак възрази:

— Рим носи своя ред. А ние държим на нашия.

Маркус Красиниус все още се надяваше да постигне целта си като дипломат, а не с открито насилие.

— Ние сме братя — потвърди той. — Но и родни братя се различават. Рим има една голяма цел — света. Траките — само своя дом. Рим има амбиции, траките нямат. А на тоя свят успява тоя, който върви напред, а не оня, който отстъпва.

Спартак спря насред път.

— Префекте — рече той рязко. — Чуй ме! Дойдохте като братя. Идете си като братя! Да се запомним с добро!

Тогава и Маркус като по чудо изтрезня.

— Където е стъпил римският крак, назад не се връща!

Спартак стисна юмруци.

— От Медика ще се върне!

— Няма, резосе! — изправи се насреща му префектът. — Римляните са господарите на света. Всеки, който иска да запази власт и богатство, става приятел на римския народ.

— Това значи роб.

— Това значи съюз с господарите на света.

Спартак бе почервенял от гняв.

— Тази земя не понася завоеватели — изръмжа той. — Нито със сила, нито с коварство! Изгаря ги. И Дарий, и Александър, и Лизимах.

Тогава Маркус Красиниус се обърна и с красноречив жест посочи изникналите зад гърбовете им легионери, които ги бяха обградили в заплашителен железен обръч.

— Послушай съвета ми, резосе! Остани верен съюзник на Рим!

Спартак осъзна безизходността си. Но тракийската му кръв вече се бе разиграла.

— Ти нямаш право, префекте! Тук е моя земя!

Тогава и Маркус Красиниус изгуби търпение.

— Ето правото! — извика той. И се удари по късия римски меч.

Не довърши. Пъргав като рис, Спартак се хвърли върху него и му го изтръгна от ръката. Ала не успя да го удари. Неколцина легионери притичаха да защитят военачалника с щитовете си.