Петър Бобев - Гладиаторът

И понеже Терес мълчеше упорито, центурионът додаде:

— Сега ще се пребориш с животно. С див бик. Победиш ли го — значи си годен за гладиатор.

Стак и пробникът надничаха между колелата на струпаните коли да видят какво става.

— Турът е страшен звяр! — пошепна Стак. — Ама и Терес не е пеленаче. С какво ли ще се бие?

Десетникът Квинтус Публиус му подаде едно копие и Терес го стисна здраво в ръката си. Неколцина войници дотътраха една голяма клетка. Отвориха я, стъпили отгоре й, и отвътре излетя огромен тур, див бик, с рога, дълги пет педи. Той изфуча гневно и стъпи на арената. Главата му, приведена към земята, се поклащаше заплашително. Очите му, налети с кръв, мятаха мълнии. Те огледаха злобно малката площадка и се спряха върху застаналия насреща човек.

Цяла минута гладиаторът и животното се измерваха с вторачени един в друг погледи. Накрая бикът не издържа. Тупна с копито и полетя напред като стенобитен таран. Терес не трепна. Остана на мястото си, докато врагът му посегна да го поеме върху рогата си. Тогава чак рязко отскочи встрани и в същия миг запрати копието си под лявата му плешка — и то толкова ловко, че почти никой не забеляза как стана това. Бикът изтича десетина крачки, без да спре. После се обърна с щръкнало в ребрата му копие и се приготви за новото нападение. Ала силите му стигнаха само дотук. Той се олюля и се тръшна на земята.

Всичко стана толкова неочаквано, че от устата на зрителите излетя къс рев на недоволство. Те сякаш не бяха присъствували на гладиаторско забавление, а — в кланица. Очакваха напрежение, драматична борба, а видяха едно просто убийство на беззащитно добиче.

Някой се провикна:

— Да се бие с човек! Да се бие със Севт!

Множеството поде тоя призив, зарева от доволство.

Терес пристъпи до тура и измъкна копието си. Оправи огъналия се връх. После се обърна към префекта, за да чуе присъдата му.

И я чу.

— Да се бият! — реши Маркус Красиниус.

Тогава изненадващо Бунтовника вдигна копието и го запрати срещу му. Ала не познаваше врага си. Римляните знаеха отлично, че гладиаторите са отчаяни глави; знаеха, че могат да очакват от тях всякакво безразсъдство. Двамата легионери, които стояха привидно безучастни зад префекта, само изнесоха напред щитовете си и копието отскочи встрани.

В следния миг десетина легионери се метнаха върху непокорника, свалиха го на земята под градушка от юмруци и ритници. Когато накрая го вдигнаха, отново омотан с въжета, Терес Бунтовника се бе превърнал в къс окървавено месо. И все пак беше жив. Риташе и хапеше, ръмжеше като звяр, крещеше. С блъскане и ритане го откараха в затвора и затръшнаха зад него вратата.

Това събитие развали настроението на всички. Проклетият варварин ги бе лишил от едно вълнуващо развлечение.

Маркус Красиниус тъкмо се двоумеше дали да изкара на двубой Севт и някой друг тракиец, когато откъм градската кула долетя звук на рог. Силвиус Красиниус изтича натам. Върна се скоро.

— Посланици на Мокапор! — извести той.

Маркус Красиниус нареди:

— Доведете ги!

Скоро откъм главната врата се зададоха тримата пратеници със завързани очи, охранявани от една десетка легионери. Те преминаха мълчаливо през града и влязоха в двореца, където малко преди това се бе прибрал и префектът.

— Мокапор хитрува — обърна се Стак към другаря си по участ. — Дочул е за спречкването му със Спартак и бърза да не пропусне случая.

Старецът поклати тъжно глава.

— Не само Мокапор. Всички правят тъй. Търсят римляните за съюзници, та с тяхна помощ да се отърват от съперниците си. А после никой не може да ги отърве от съюзниците им. Така Рим налага своя мир над света.

Стак щеше да каже още нещо, но млъкна на средата. От двореца излезе, загърнат с вълненото си наметало, Мециус Публиус, младият легионер. Той отвърза Стак от халката в стената.

— Хайде, пред мен!

— Къде? — запита Стак.

— При префекта.

Нещастникът закуца пред него. Едва се дотътра до приемната зала, където бе прекарал толкова веселби. Видя римския големец полегнал върху пиршественото легло, видя изправените зад него центуриони, видя смирено застаналите насреща им пратеници. И ги позна. Познали го, те отвърнаха погледи.

Виночерпецът му наля вино в глинена чаша.

— Пий! — рече той.

Стак обърна наведнъж чашата.

— Сега чакай тук!

Виночерпецът му посочи ъгъла и постави ритона с вино на масичката пред префекта.

— Слушам ви, посланици на Мокапор! — заговори Маркус Красиниус.