Джеймс Крюс - Тим Талер или продаденият смях

— Пристанищен работник? — запита уплашено Тим.

— Да, господин Талер, пристанищен работник! Доста е зле. Това никак не е работа за неговата възраст. Затова си мисля, че вие ще го освободите от печалното положение и няма да се свързвате с господата Крешимир, Джони и Рикерт. Или?

Лефует го гледаше с почти страхливо очакване. И Тим знаеше защо: единият от неговите приятели сигурно притежаваше ключа към неговия смях, а баронът се досещаше за това. (Той не допускаше сега дори следа от усмивка на лицето си.)

— Господин Рикерт трябва да стане отново директор — заяви твърдо Тим.

— Тогава значи си оставаме при нашето споразумение, господин Талер.

Юношата кимна. Но това кимване беше чиста лъжа. Той съвсем не мислеше да отбягва своите приятели. Напротив: трябваше още днес да се срещне с тях, защото утре щеше да бъде късно. И все пак господин Рикерт щеше да бъде директор! Но не при барона, а директор на Тимовата параходна фирма, която тази сутрин той получи, на ХХП.

Лефует погледна листчето с бележките си и видимо успокоен, продължи:

— Точка втора, господин Талер, засяга… — Той се поколеба, но все пак изговори думата. — Точка втора засяга вашия смях.

Отново последва един изпитателен поглед, но Тим се бе научил от барона да крие душевните си вълнения зад маската на равнодушието. Дори гласа си бе съвсем овладял, когато запита:

— Какво има относно моя смях?

— Преди една година, господин Талер, в червения павилион на моя замък, аз изпробвах дали и доколко вие все още държите на вашия смях. Дадох ви го назаем за половин час и при тоя малък експеримент научих, че вие все още желаете много силно смеха си. Току-що, без да усетите, отново направих малка проба. Този път резултатът се оказа по-радостен. Вие доброволно се отказахте от срещата с единствените трима души, които знаят за нашия договор и в случая биха могли да ви дадат някои съвети.

Баронът се облегна доволно в креслото си и продължи:

— Очевидно през последната година сте се научили да цените властта, богатството и приятния живот повече от някакъв малък смях.

Тим пак кимна. Но този път това беше само наполовина лъжа. Наистина му харесваше да бъде винаги добре облечен и по всяко време да има на разположение уютни стаи, баня и не малко пари в джоба си. И все пак не държеше чак толкова на тия неща, та да предпочете заради тях да си остане цял живот човек, неспособен да се смее.

— Затова сега ви предлагам — Лефует отново се наведе напред — един допълнителен договор.

— Какъв, бароне?

— За следното, господин Талер: аз ще се задължа да ви осигуря поданството на оная страна, в която от днешния ден ставате пълнолетен и можете веднага да влезете във владение на наследството.

— А аз с какво ще трябва да се задължа?

— За две неща: първо, никога да не изисквате обратно своя смях, и второ, да ми отстъпите половината от наследството включително контролните акции.

— Предложението ви заслужава внимание — продума бавно Тим, за да спечели време. Разбира се, той и не мислеше официално, с подпис и печат, да се отказва за вечни времена от смеха си. Но това Лефует не биваше да знае. Тъкмо днес трябваше да се хвърли малко прах в очите му, за да успееше Тим по възможност, необезпокояван от детективите, да посети своите приятели. Една бележчица и една лупа щяха да му посочат пътя към тях.

Хрумна му добра идея: ако почнеше да се пазари с барона, Лефует щеше още повече да се убеди, че окончателно се е простил със своя смях, че за него властта и богатството са станали много по-важни. И Тим започна да се пазари.

Пазариха се повече от половин час. Накрая Тим отстъпи малко: три четвърти от наследството и половината от контролните акции.

— Съгласете се, бароне, и още утре в Кайро ще подпишем допълнителния договор.

— Трябва да преспя една нощ с това ваше искане, господин Талер! Утре, в Кайро, ще ви дам окончателния си отговор. А сега… — баронът се усмихна — сега да минем към третата точка! — Той се изправи, протегна му ръка и рече: — Моите сърдечни поздравления за шестнайсетия ви рожден ден! Ако имате някое желание, господин Талер…

Някакво желание? Тим бързо съобрази. Ако този ден му направеше най-хубавия подарък — неговия смях, той сигурно нямаше да притежава вече никакви богатства, защото щеше да даде на приятелите си параходната фирма. Какъв ли подарък да поиска тогава от барона?

— Купете ми един куклен театър, бароне! — хрумна му изведнъж.

— Куклен театър?