Джеймс Крюс - Тим Талер или продаденият смях

Баронът обясни с развеселено трепкащи устни защо Тим, макар и навършил шестнайсет, още не е пълнолетен:

— В тази държава, госпожо Талер, мъжът става пълнолетен едва на двайсет и една година и чак тогава добива права върху наследството си. Вие, предполагам, сте узнали, че аз съм поданик на една страна, където мъжът на шестнайсет става пълнолетен, но това няма нищо общо с вашия завареник. Той, както и преди, е подвластен на тукашните закони. Чак когато навърши двайсет и една, ще може пълноправно да встъпи в наследническите си права.

Мащехата не прекъсна барона с нито една думичка. Само клепачите й трепкаха неспокойно, а ръката й нервно мачкаше кърпичката. Сега тя запита своя завареник, като с мъка потискаше вълнението си:

— Та ти нямаш ли поданството на барона?

Тим, който бе я разглеждал безучастно, потънал в мислите си, не дочу въпроса й. Само усети, че бе казала нещо, и за да не бъде неучтив, посочи към креслата:

— Но защо не поседнем, така по-добре се разговаря.

Мълчаливо насядаха около масата. Тим преметна крак връз крак и рече:

— Аз никога не съм се питал кой всъщност е сега моят настойник. Когато баронът… — той направи кратка пауза — почина, обявиха, че новият барон ми ставал настойник. И чак сега се сещам, че втората ми майка е трябвало да даде съгласието си. Станало ли е това, или…

Госпожа Талер изведнъж сякаш рухна в себе си, замрънка безпомощно:

— Знаеш ли, Тим, не ни потръгна никак, когато ти ни напусна. Много беди ни сполетяха, закъсали бяхме и тогава…

— Тогава госпожа Талер официално и писмено ми прехвърли настойничеството — допълни Лефует. — Срещу една солидна сума пари, която тя употреби за покупката на някакъв вариететен театър. А тоя театър изглежда е фалирал.

— Но вината не беше моя, такива бяха времената — изхлипа госпожа Талер и после отприщи своето старо дърдорене без точка и запетая: — Вярночесъдебновсичкосиенаред, аматойнали всепакемое дете апъкниесега простосменаулицата азимоясин и…

Този път Тим я прекъсна:

— Щом си продала настойничеството, не може вече нищо да се промени.

— Продала! Продала! Небъдитакажесток, Тим! Таниебяхме вбеда!

— И колко пари ви трябват сега?

— Такойговори запари? Налисегащеси бъдемзаедно, Тим?

— Не — отвърна юношата. — Няма да останем заедно! Аз се надявам, че днес се виждаме за последен път. Но ако мога да ви помогна с пари, ще го направя с радост. От колко имате нужда?

— Моето съгласие е задължително — рече баронът, но Тим се направи, че не го е чул.

— Ах, Тим! — Отново това фалшиво изхлипване! — Та ти сега си така безкрайно богат, а ние, твоите роднини, като просяци ли да живеем?

Баронът се засмя, но запуши с ръка устата си, преди да се появи издайническото хълцукане накрая. Бе си спомнил навреме, че смехът му е познат на тия хора. Трябваше да се погрижи за това двамата никога вече да не пресичат пътя му. Следователно трябваше да плаща.

— На Ямайка, госпожо Талер — предложи той, — аз притежавам един доходен морски плаж. Главно за американските туристи. Шейсет хиляди долара годишен оборот. Вие знаете, че Ямайка е островът на вечната пролет. Вашето бунгало се намира под палмите край морето.

Тим си помисли: „Баронът приказва като туристически пътеводител. Значи и това може!“. И възприел достатъчно ясно прекъснатия смях, се досети защо Лефует изпращаше толкова далеч тези хора. Та не се изненада, когато баронът им подари даже и билети първа класа за парахода дотам.

Мащехата все още хлипаше, когато каза:

— Вие сте толкова добър, господин бароне!

Очите на Ервин бяха запламтели при споменаването на Ямайка. Клепачите му трепкаха също както на майка му.

— Ако обичате, елате сега в моя апартамент да уредим веднага работата! — рече баронът, стана и отиде към вратата, която задържа отворена с иронична учтивост.

Госпожа Талер заситни подире му, но още веднъж си спомни за бившия си завареник, обърна се и запита:

— Нали няма да ни забравиш, Тим?

— Струва ми се, че вече съм ви забравил — отвърна Тим, но не много високо, подаде й ръка и добави сериозно: — Желая ви щастие на Ямайка!

— Благодаря, благодаря, момчето ми!

Лицето й започна да се нагажда към някаква усмивка, но преди усмивката да се появи, тя бе вече в коридора. Ервин също подаде ръка на Тим, преди да последва майка си. Тим го задържа и му пошепна:

— Купи ми една лупа! Скрий я под червената пейка край Алстер, точно срещу входа на хотела. Дръж!

Той измъкна всичките банкноти, които бяха в джоба му и ги подаде на доведения си брат.