Джеймс Крюс - Тим Талер или продаденият смях

Ервин огледа банкнотите и запита:

— А тая бележчица за какво е?

— Ах, тя ще ми трябва! — едва не изкрещя Тим, но за щастие викът му се превърна в шепот.

Бележката изчезна обратно в джоба му, а Ервин си тръгна с едно смигване:

— Ще бъда гроб!

Тим кимна и затвори вратата зад своя доведен брат и зад едно отритнато вече минало.

Учудващо е колко бързо богатите и влиятелни хора смогват да уреждат разни формалности, за които малкият човек често пъти се нуждае от цели месеци. Също и бюрокрацията е лесно преодолима от надоблачните командни върхове на висшето общество.

Едно-единствено бюро на компанията „Барон Лефует“, една част на така наречения неин юридически отдел уреди за Тим и барона на другия ден следните дела:

Плажът на Ямайка биде прехвърлен по равно на госпожа Талер и сина й Ервин. (По този повод Тим видя отново двамата за кратко време, при което Ервин му пошепна, че лупата била вече под пейката.) Параходната фирма „Хамбург-Хелголанд, пътнически превоз“, наречена ХХП, премина още същия ден в собственост на Тим Талер. (Досегашният собственик, старият господин Денкер, стисна топло след подписването на договора ръката на Тим и по стар моряшки обичай му пожела успех, като извика три пъти „той, той, той“ и три пъти плю през лявото му рамо.)

Пакетът с акции на Хамбургското параходство, който Тим преди съвсем кратко време бе получил от мистър Пени в Лондон, също смени своя собственик — премина в ръцете на барона. (Задължителният иначе едногодишен мораториален срок отпадна поради това, че Лефует притежаваше контролни акции от цялата компания.)

Накрая трябваше най-после да бъде оформен и договорът за наследството, което Лефует все бе отлагал досега и за което Тим никога не бе запитвал.

Защо баронът така внезапно се реши на това, Тим не знаеше, пък и не искаше да знае. Големите сделки му бяха станали безразлични, както и големите богатства. Единственото важно за него нещо си оставаше сделката за неговия смях. Той се досещаше, че мъничката бележчица в джоба му, която през нощта бе крил под възглавницата си, представляваше ключа към неговия заключен смях и гореше от нетърпение да измъкне лупата изпод пейката. Затова симулираше страшна умора след сключването на тия три договора, като постоянно се хващаше за челото.

— Ако имате главоболие, господин Талер, да отложим тогава наследствения договор за утре — рече баронът. — Искате ли?

Тим бе достатъчно умен да не каже веднага „да“.

— По-добре е — отвърна той — договорът веднага да бъде сключен, но за съжаление имам наистина ужасни болки в главата, а пък ако договорите трябва да бъдат сключвани с ясна и трезва глава, тогава може би наистина ще е по-разумно да се почака до утре.

Тази хитрост донесе желания резултат. Четенето и подписването бе отложено за другия ден, а на Тим разрешиха (след като послушно глътна две хапчета) да се поразходи край реката пред хотела. („Чистият въздух прави чудеса“ — му бе казал единият от адвокатите.)

Понеже знаеше, че отнякъде наблизо положително го следи детектив, Тим не отиде веднага да вземе лупата изпод червената пейка. Купи си най-напред вестник и с него седна на нея. А къде точно беше лупата, лесно откри.

Докато четеше вестника, той го държеше така, че вътрешният лист да се смъкне надолу през коленете му чак на земята. Наведе се да го вдигне и заедно с него измъкна и лупата. После, скрит зад вестника, бързо я пъхна във вътрешния джоб на якето си. (Тим носеше сега най-често дрехи от сив фланелен плат или от плат на дребни карета.)

Четвърт час по-късно той сгъна вестника, остави го на пейката като подарък за някой минувач и се върна в хотела. Заедно с ключа портиерът му подаде и една сгъната бележка. Беше кратката покана на барона: „Ако се чувствате по-добре, елате, моля ви се, в моя апартамент, Лефует“.

Тим се качи при барона. Но преди това влезе за малко в собствения си апартамент, където скри лупата в малката домашна аптечка, намираща се в банята, а бележката нави на тръбичка и я пъхна в едно почти празно флаконче от таблетки за главоболие. Чак тогава отиде при барона.

При важни разговори Лефует имаше обичая да държи пред себе си листче с наредени по точки забележки. И сега Тим видя такова листче в ръката му. На него бяха написани една под друга три думи. Момчето не успя да ги разчете напълно, но без съмнение първата представляваше името „Рикерт“.

— Утре, господин Талер — започна баронът, — изтича срокът на нашето малко споразумение, свързано с господин Рикерт. Ако до утре вие не влезете във връзка с вашите хамбургски приятели, господин Рикерт ще бъде възстановен като директор на параходното дружество. Но поради напредналата му възраст той веднага може да бъде пенсиониран с почести и да получи висока месечна рента. За съжаление утре ще трябва да отлетим за Кайро, понеже една египетска фирма предявява претенции към нашето наименование на маргарина „Палмаро“. Значи ако искате да говорите с вашите хамбургски приятели, трябва днес да го сторите. Но тогава нашето споразумение няма да бъде изпълнено и господин Рикерт ще си остане и занапред пристанищен работник.