Стефан Чурешки - Смях в лудницата

Способността да се смееш е цивилизационна черта. Смехът разкрива някои страни от характера на човека и властващите нрави в обществото, които сивото ежедневие и целенасоченият поток от ненужна информация често скрива. Особено смехът над сериозни неща. Хуморът обаче както може да поднася философски сентенции с градивен шеговит тон, така може и да руши сериозни стойности на цивилизацията. Затова способността да бъдеш сатирик е усилие на цивилизационното съзнание, защото нелепата шега освен, че може да засегне суетата на някого, може и да бъде деструктивна за душата на човека. През комунизма сатирата беше единствената възможност да се кажат някои неща за режима, въпреки контрола, който се упражняваше върху средствата за всеобщо осведомяване. За съжаление понеже не можеше да се говори срещу БКП обикновено хората на хумора осмиваха българското без да имат изконни народопсихологически и историко-философски основания да правят това нещо. Така ние чрез осмиването на българското, което е свещено мъченическо с високи нравствени добродетели, които бяха трън в очите на българофобията, подценихме своето и създадхоме чувство на недоверие, подозрителност и неверие в способностите ни като нация. А Неврокопския митрополит Борис, мъченически убит от комунистите след 09.09.1944 година казва, че ние сме оцелели през вековете, защото сме вярвали в Бога и в себе си като нация. Тези две основни за нашето съществувание вери комунизмът разруши, тези две вери руши и либералната демокрация. Осмиването на българското доведе дотам, че ние вярвахме и все още вярваме повече на чужденците, отколокто на себе си и нещо първо трябва да бъде признато от чуждото, а после да получи българско признание. Това себепоругание, което е типично за българската сатира през модерността доведе дотам, че ние се профанизирахме и се предадохме на мисълта, че сами не можем да се оправим. От осмиването на българското се роди съвремениня нихилизъм, чиито жертви станаха емигрантите, наркоманите и пияниците в България. И затова не малка отговорност носят сатириците, които не смееха да критикуват решението на световната политика България да бъде част от съветската сфера на влияние. Както не смеят и да критикуват сега отрицателните и ниски културни знаци и явления, които демокрацията и пазарната икономика пораждат като инструмент за налагането на едно нетипично и враждебно за нашия исторически опит цивилизационно статукво в България. Затова все още в училище се учи бай Ганьо, защото литературата ни не иска да каже че нашите подвизи от войнитие през ХХ век и страданията от комунизма ни превръщат в светите мъченици на Европа, Точно това злобно осмиване на българското понеже открита политическа сатира не можеше да има доводе до мотивацията на много хора да напуснат страната след 1989 година. Така че сатира, която не е с открит обществен и културен адресат, а се подиграва с българското по принцип има силно деструктивно въздействие върху психологията на българите и кранйта й цел е не да създаде ползотворна визия за света, а да разруши онова, което сме изстрадали в историята. Същото се отнася за сатирата, която се гаври със свети неща, както става в много известни телевизионни представления, където сатиризмът освен че носи подчертано вулгарна насоченост, т.е. говори се за мъжки и женски полови органи и за секс, носи и елемент на гаврата с личността. Тази вулгарност на съвременната сатира, която е родена от факта, че ниската култура в България през демокрацията получи достъп до масмедиите обезсмисля философското послание на сатирика и направи от иронията злостна шега, която отблъсква по-културния зрител и слушател. Защото идеята на сатирата е не да събуди ниския инстинкт на човека, а да му открие философски притча на познанието, която гадостта на света скрива и цензурира. Затова хуморът в страната, който не смее да измисля вицове за богати и властни хора, а прави битова ирония на банални неща губи от влиянието, което сатиризмът носи по принцип. За да можеш да се шегуваш ти трябва да си казал първо истината за себе си и оттам да правиш рецензия чрез хумора на явленията от света и на делата на други хора. Затова сатирик без духовен изповедник се превръща в кукла на конци, на която по-умни и богати хора плащат за да руши онова, което е нелицеприятно. Затова хумористът обикновено е критичен човек, който е образован, т.е. има ума и възпитаната мисъл да разпознава явленията от света и да разбира мотивацията като непременно има чувство за святост.