Ако се подиграва едновременно с Бога и Мамона сатирикът става селски подигравчия, който осмива както святото така и профаното и в това неразпознаване на света идеята на сатирата и иронията се губи, защото шегата става просташки виц, който лесно девалвира и тънката философска ирония става подигравка, която засяга умаи чувството на човека и засегнатият става по-сериозен откогато и да било и търси пътища за отмъщение. Сатирата без злоба и простащина в нея е могъщо оръжие на философа, който е потискан от обстоятелствата да каже открито и ясно идеята на своя гений. Хубавата сатира със своята философска притча смирява, а лошата подигравка озлобява и подигравчията справедливо някога бива наказван от всевиждащата справедливост, която движи Вселената. Същото, което се отнася за хубавия виц, който може да обезсмисли тонове философска книжнана се отнася и за добрата карикатура, чиито творци в гения си схващат същественото като комична ситуация. Вицът и карикатурата са шеговита притча и понеже българинът има голяма любов към притчите, епиграмите, афоризмите и сентенциите, то и вицовете и карикатурите се радват на популярност в България. Ако обаче злобееш поради собствени комплекси или защото някой ти плаща, то рано или късно притчта става глупост, от която никой няма полза. Затова хумористи са обикновено философите, които чрез сентенции се опитват да кажат нещо на слушателя на универсален език, така че колкото се може по-широка аудитория да разбере това послание и заедно с това посланието да си остане стойностно и неподталиво на времето и конюнктурата. Дори това време и конюнктура да са под властта на най-могъщия и силен диктатор, който човешката суета може да измисли. Шегата в години на диктатура е лек за разтерзаните ни души, и чрез шегата се вижда нищожността на репресията и несъстоятелността на грандоманията на властимащите. Така ще стане и днес, стига шегата да носи философска сентенция, а не да бъде злобна карикатура с подла и комерсиална цел за омаскаряване на човека, защото е неудобен или защото е различен от останалите. За съжаление днес смехът е смях в лудница и има болезнени психологически характеристики с оглед анализа на смисъла на шегите, които си правят лансираните шегобийци и шутове в България. Защото окаяното ни положение не е за смях, когато един висшист взима 300 лева, а един битов техник взима 2000 на месец. Смехът в тежки години без да има позитивна философия в него се превръща в смях на лудия, чиято болна психика го кара да създава собствени светове, в които усмивката на лицето е родена от тежък душевен стон, чийто вик за помощ е оставен без последствие от страна на студеното и безсърдечно общество. Ако си рицар и поет днес, ако си истински християнин ти днес полудяваш и може би това цели философията на новото време, но тази лудост не е за смях, а претекст за дълбоко размишление от страна на добрите хора къде отиваме и какво направихме след 1989 година. В публичния смях над българското днес има много тежка психична диагноза, която се отнася както за шегобиеца, така и за неговата аудитория, която в тежкия вопъл на смазания човек вижда смешно нещо, което иначе е неразбрано идеалистично философско отношение към света и затова буди смях у неграмотния с достъп до масмедиите. Ние се смеем на странностите на прехода и на странностите на определени хора без да разбираме, че зад тези странности се крие една дълбока душевна мъка на българина, която не може да бъде изразена другояче, освен със средствата на класическата театрална трагедия. Ние не разбираме колко тежко е положението на съвременния българин, който беше лишен от Бог и национално човешко достойнство цели 50 години. Ние се смеем на българския политик без да съзнаваме колко трагично е било да бъде унищожена нашата елитарна класа след 1944 година. Интересно обаче защо не се шегуваме с онези, които ни докараха до това положение и защо не си правим майтапи с манталитета на онези политолози, социолози и икономисти, които конструираха философията на „прехода“, в чиято бедност ние тънем? Може би защото още страхът е цензура на нашата способност философски да разобличаваме суетата на света чрез стойностни вицове и афоризми? Колкото повече изследвам комунизма в България и анализирам настоящето толкова повече достигам до извода, че острите и смислени политически вицове през тоталитаризма са се създавали от специални чужди центрове, които са водели целенасочена антибългарска пропаганда.
Читать дальше
