Стефан Чурешки - Антибългаризмът или безбожието на света

Сериозният ни проблем след Освобождението от турско робство е проблемът с оцеляването на българската нация. Този въпрос е сериозно повдигнат от модерността, която за българите е катастрофична. Затова тук ще направим преглед на историческото обяснение защо се случиха катастрофите през ХХ век. Основният проблем идва от Възраждането. След Освобождението от турско робство ние изменяме на дефиницията на българщината, дадено от Йордан хаджи Константинов-Джинот, която е единствената сериозна културна дефиниция на българското заедно с дефиницията на Кузман Шапкарев, двама македонски българи. Проблемите ни идват от факта, че българите не разработват сериозна национална философия, въз основа на интерпретация на казаното в старобългарската литература и въз основа на разпространено сред тълкувание на житейската философия в Евангелието в съчетание с народната мъдрост и с историческия опит, който имаме като уникален народ. Нашият Университет е създаден след Освобождението и то от европейски академици, които или не са православни, или не са вярващи. Онова, заради което сме приели православието от Византия — отказът на папата да ни даде книги на нашия език и наша йерархия от духовници се проиграва с навлизането на чужди специализанти, които освен че не знаят нищо за българското на всичко отгоре са и противници на православната и славянската идея, която заедно с интерпретацията на национално-историческия спомен е стълб на нашата претенция да имаме резервирано място в свода на световната цивилизация. Българските модерни дейци са много слабо подготвени философски, което обяснява защо политиците ни са келемета, които освен от техника за бита и от конспиративно трупане на пари от друго не разбират. Всъщност нашата битка срещу Византия и после срещу турците, а и срещу кръстоносците се заключава в запазването на нашата автентичност, заради която съществува държавата и институциите. Защото богатство без да служи на културна идея е източник на разврат, както се вижда от делата на сегашните богаташи, които нямат чувство за мисия, за национална идея и за велик идеал, на който да служат техните пари. Но коренът на проблемите ни идва от състоянието на интелигенцията и на духовенството, които като най-важните референтни групи на обществото са слабо подготвени със съзнанието на историческа мисия на българския народ, в която да участваме на страната на доброто, както го разпознава народната ни култура и автентичния ни исторически опит. Всъщност загадката на българската история, за което си струва да се бие камбаната в областта на медиите, художествените изкуства, науката и масовото знание не е античната археология, която е гръколатинска, нехристиянска и добългарска на Балканите, а това как сме успели да се запазим като нация в полето на висшите идеи след като сме малък народ и сме били под политическото робство на турците и духовното робство на гърците. Властта на исляма и византинизмът на Гръцката патриаршия не са успели да разбият нашите цивилизационни критерии, чрез които ние сме разпознавали небългарското от българското и сме давали дефиниция на българщината, която е световен културен факт, а не е фолклорен атракцион из увеселителни заведения. Фактически нашият проблем е, че ние не сме излъчили световен автор в областта на философията, изкуствата и масовото знание, който да разкаже нашата епопея като народ, който оцелява не заради социално-икономически програми на новия световен ред, заради защитата на истината и доброто, които разпознаваме освен с практически и с метафизически категории, поради което сме мразени от силните на деня, които нямат нашия ум, чисто чувство и високо достойнство.