Стефан Чурешки - Антибългаризмът или безбожието на света

Затова антибългаризмът през модерността е създаването на социално и политическа философия на българина, която философия преминава през защитата на материалните ценности като по-значими за ценностната система на модерния българин от идеализма, благородството, милостта, истината и справедливостта основните християнски категории на цивилизованото битие. Това е тъканта на модерния антибългаризъм, който се насажда от определени телевизии, радиа и вестници в България. Такава е и генералната философия на светското образование, което със своята политическа и икономическа логика на обяснение на явленията в света подтиква образованите и можещи млади хора да напускат страната си и да изоставят завета на дедите ни, които пазеха българските територии не като социално-икономически единици, а като обетована земя, дарена от Бога на българите заради изпълнението на тяхната световна религиозна мисия, както пише в старобългарските документи. Отродяването на българите през Възраждането е преминавало под знака на културно-философско съгласие с елинизма, който е основа на модерното културно и политическо мислене. Затова Паисий Хилендарски пише „История славяноболгарская“ и затова през Възраждането ние се борим за славянско и християнско училище. Християнството спира влиянието на мюсюлманите, а славянството и философията на българската история спира влиянието на елинизма като културна философия на живота, а не като етнически антигърцизъм. Православието пък спира влиянието на католицизма и протестантството, като по този начин ние ставаме самостоятелен културно-философски субект в света на идеите и така, едва след това, едва след това и не заради хората на оръжието, се ражда свободна България, създадена етнически на картата на българската Екзархия, призната от всички културни свободомислещи народи по света. Днес се атакува славянската идея, което ни прави адепти на елинизма и латинската културно-философска мисъл, атакува се християнството, което пък ни прави зависими от всякакви чужди учения, в това число и исляма и се атакува православието, най-големият компромат на което е интелектуалната и нравствена характеристика на отделни представители на духовенство. Впрочем опасното през тоталитаризма не беше ДС, чиито кадри бяха пробългарски и държавнолоялно настроени, а философията на историческия материализъм, която говореше на латински, основаваше се на частичен тезис за хода на световния исторически процес и беше лишена от разпознавателна способност за свещено и реликви. За това днес тракийските археолози са по-популярни от реставраторите на икони — просто поставянето на знак на равенство между свещена вещ и битов предмет не ни позволява да разпознаваме света. Затова нашият проблем с оглед културно-философските устои на антибългаризма не е да правим евтина държавна пропаганда от посредствения продукт на рок музиканти и спортисти, които по културната си философия са гладиатори, ако направим историческа аналогия, а трябва да разработваме философия на интегралното човешко поведение и мислене, която да отговаря на вечните човешки истини и на вечните високи хуманни достижения. Това значи православието, славянската идея и националната ни историческа опитност да бъдат разработени интегрално във всички сфери на човешката дейност, най-вече в областта на образованието и културата, които детерминират философията на поведение и са повече от от храната, както казва митрополит Климент през XIX век. А той е бил наясно повече от Стамболов за какво иде реч на Балканите. Така например католическите мисионери на Балканите са писали, че българите през турско робство не са искали и да прочетат ред на латински език, нито пък са имали доверие на гръцките духовници. Днес това се отнася за малцина българи, които живеят бедно, изолирани са от обществения процес и от вземането на решения, поради което ние губим победите си от Възраждането. Ако днес не можем да направим интегрален езиково-философски превод както на автентичната философия на нашата история, така и на явленията на модерността като ги разпознаем за латински, елинистически и нехристиянски, то ние ще изчезнем като народ, защото икономическите ни придобивки ще ги управляват хора, които са се отродили или това ще бъдат направо чужденци. Затова богаташите, както през Възраждането би следвало да дават пари не за рок концерти и за шоубизнес, а за това щото децата им да имат перфектна богословска и хуманитарна подготовка за да не заведат един ден нацията на културно-философска смърт. И за да не бъде завладяна духовно-интелектуално България, както стана през най-тежкия исторически период, а именно турското робство. Ако разгадаем как сме оцелели културно-философски под турска политическа власт и под гръцка духовна супремация без да се латинизираме ние ще успеем да се спасим през модерността. Защото модерността е по-опасна от турското робство заради силата на научния опит, който е в основата на идеята за тоталитаризма. Нашата задача е а да създаваме български национални философи на интегралното човешко битие от идеалистични и възвишени благородни позиции на висшата хуманна нравственост, да създаваме наши си, български богослови, да разработваме вечните истини на свещените книги с оглед на световните културни феномени, които лесно могат да бъдат разпознати исторически и езиково и да подготвяме мащабни и перспективни модели на познанието в образователната ни система, най-вече в областта на хуманитарните науки. Само така ще оправдаем жертвите на българския народ и ще защитим неговата кауза под слънцето. То значи, че в политиката ни трябва нов св. цар Борис I, във военното дело ни трябва нов Симеон Велики, в икономиката ни трябва християнски мислещ икономист, каквито са били българските чорбаджии под турско робство с оглед на тяхната житейска философия да не вземат парите и имота на бедния и страдалеца, в историята ни трябва нов Паисий, а в езикознанието нови св.св. Кирил и Методий. Ако ги създадем, нашите културни и интелигентни млади хора няма да се обезбългаряват чрез порнография, рокендрол и чуждоезикови гимназии, а ще бъдат достойни наследници на славните антични царски скити, средновековно наречени българи и като такива останали и до ден днешен на земята покрити със слава, чийто корен е благородството, образованието и културната философия, проявени както на бойното поле, така и на полето на духовността. А не на полето на социално-икономическия материалистичен начин на мислене, който е античовешки и води до геноцид, в който сме вкарани чрез външна сила и поради глупостта на модерните ни учители и политици. И накрая, едни антикомунист и много злобен човек наскоро ми каза, че ние трябва първо да оцелеем биологически, а после да мислими за духовното. Ако един воин на доброто и истината, какъвто е българинът по надпространствена и надвремева народопсихологическа характеристика влиза в битка за да оцелее биологически, то той е загубил войната предварително. Fiat justicia et pereat mundi! Така са мислили българите, за които световната история пази спомен и които както се вижда от света на чистата духовност и висок нравствен идеал, са били угодни Богу. Негова е вечната слава. Бог да пази истинската и вечна България, чието име днес е замърсено от гладиаторите, шоумените и проститутките, в които ни превърна културно-философското робство на модерността. Но Бог ще избави нашият разум и чувство и от тях, както ни избави от византийците и от мюсюлманите. Новият Левски ще бъда православен, славянобългарин и автентичен културен философ, който ще даде нова програма на българските политици, технократи и спекулативни новобогаташи, които слушат рокендрол и имат социално-икономическа материална философия на поведение. В скорошното тържество на Вечната България аз като българин не се съмнявам, защото вярвам, че в необятната и непроумяема за човека Божия промисъл има място и за нас като нация на достойнството, а не на тънката икономическа сметка, която във философията си сега води до смяна на вярата и до антибългаризация. Дето е текло пак ще тече, казва многострадалния ми народ и аз му вярвам. Все пак сме родили патриарх Евтимий, чийто аскетичен пример е повече от нужен, за да дойдем на себе си в развратния век, който живеем. А той ще премине, това е сигурно и отново ще бъдем нация на воини и книжовници, които имат на какво да научат „мъдрите гърци и силните римляни“. И смелите турци, бих добавил аз. Защото нашите проблеми с турците бяха проблеми на битка между рицари с различни религии, това беше световно значим исторически спор за това чий идеал е по-възвишен и по-хуманен, а не беше работническо-селско надлъгване за това кой ще има по-добър вещеви бит чрез далавера. И ние бихме турците като рицари с хуманната идея на Левски за правата на човека, а после и военно-технически по време на Балканската война, когато в примирията български и турски офицери са се черпили взаимно с кафе. Дали европейците и американците ще постъпят като рицари с нас, макар и исторически победени на бойното поле по време на Дойранските сражения през Първата световна война, или ще ни изработят културно-философски, тарикатски, далавераджийски — все чужди думи в нашия културно-философски речник — това зависи от усилията на нашите учени и воини, които трябва да защитят българската национална доктрина, изразена в девиза „Православие, славянство, национална традиция!“. Всеки който пише и действа срещу това културно-философско триединство е антибългарин и ако човешката справедливост го пропусне в съда на историята, то той ще си има работа с Божието възмездие, от което няма измъкване.