Стефан Чурешки: Репресиите над Църквата през комунизма — опит за статистика

Настоящата статия е опит да бъде съставен списък на репресираните свещеници от началото на септември месец 1944 година до края на 40–те години на ХХ век, когато репресиите на тоталитаризма са били най-силни. 1 1 Специална благодарност изказвам на режисъора Марин Градинаров от БНТ, с който имах удоволствието да работя върху документалната поредица „Път към Голгота“, разказваща за репресираните православни духовници след 1944 г. Както и на всички онези, които ми помагаха със знанията и анализите си по тази трудна тема. Техният принос е значителен и без него авторът нямаше да се справи с обема информация. Списъкът е нескромна претенция от страна на автора да бъде поставен въпросът за реабилитация на пострадалите духовници от страна на българската историография и оттам да се повдигне в обществото въпросът за канонизацията на православните духовници, пострадали през комунизма. Римокатолиците вече канонизираха своите светци и издадоха немалко книги за събитията след 1944 г., а протестантите ревниво пазят паметта за техните мъченици. Редно е и Българската Православна Църква да предприеме действия за запазване на обществената памет относно историята на комунизма в България. Руската православна църква също канонизира своите репресирани духовници след 1917 година и ако се съди по влиянието, което Руската Църква има над българската, то и в България в скоро време ще се предприемат действия по канонизацията на загинали свещеници и миряни. Затова издирването на данни за репресиите над духовнеството и Църквата тепърва предстои и настоящата статия един ден несъмнено ще бъде недостатъчна за да се установи истината около страшните събития от 40–те и 50–те години на ХХв.

Историята на Българската Православна Църква е много интересна и пълна със събития. Църквата от Възраждането до 1944 година е била пазител на националната идентичност и основен фактор в образованието на българите. Църквата е участвала сериозно във формирането на държавната идеология до налагането на комунизма в България. Затова съвсем естествено е, че идеологически обоснованите репресии след преврата от 09.09.1944 година ще бъдат отправени и срещу Църквата. И е факт, че саморазправите, отвличанията, побоищата, убийствата без съд и издевателствата над свещеници и деховници започнат веднага след като в страната се разнася вестта за преврата на 09.09.1944 г. 2 2 За отношенията между Църквата и комунистическата власт през началните години на социализма в България вж. книгата „Православието и комунизмът в България 1944–1960 г.“, С., 2004 с автор Стефан Чурешки

Това явление се доказва от писмо с изходящ номер №1601 от Софийска света митрополия до министъра на Вътрешните работи. В писмото се казва следното:

„Господин министре,

Св.Софийска митрополия има сведения, че органите на ОФ в някои села са арестували и задържали енорийски свещеници от богодарованата ни епархия, които са били обвинени за противодържавна и фашистка дейност.

Смятаме за нужно да Ви припомним г-не министре, повеленията на Екзархийския устав, чл.чл.161, 162 и 163, според които духовните лица могат да бъдат задържани само от епархийска духовна власт и съдени с разрешение от Епархийския архиерей, обаче, те биват задържани на место съшо посочено от Епархийския архиерей и са на разположение на властите при поискване за следствие.

Съобщаваме Ви горното за да бъдат избегнати евентуални грешки и нежелани инциденти.

Ваш молитствувател

Софийски митрополит

Стефан“ 3 3 АМВР, ф.1, о.1, а.е.47, л.1

Ударите върху Църквата от страна на атеизма на комунистите обаче се провеждат в цялата страна, като основен критерий за „революционното възмездие“ е сътрудничеството със старата власт. Затова онези духовници, които са имали досег с върховете на обществото преди 09.09.1944 г. стават първи обект на репресии. Такъв е примерът със съдбата на архимандрит Ириней, протосингел на Софийската света митрополия. 4 4 АМВР, ф.13, о.1, а.е.1679, л.18; АМВР, ф.13, о.1, а.е.1562, л.16

Данните в архивите макар и кратки разказват за много духовници, които са били обект н арепресии. Така например задържан от органите на властта е свещеник Страхил Сотиров Илиев от гр. Брезник, по-късно обявен за безследно изчезнал. 5 5 АМВР, ф.1, о.1, а.е.26, л.6 Арестуван е и енорийският свещеник отец Георги Йорданов Кирилов, служащ в храм „Св. Дух“ в квартал Надежда на столицата. 6 6 АМВР, ф.1, о.1, а.е.26, л.26