Стефан Чурешки - Какъв ни е проблемът днес от гледна точка на историческата поука?

От познанието на света е известно, че историята е притча, която служи да назидава и да вразумява хората. Историческото познание е ценно не с възможността да управляваш психиката, разума и емоцията на хората, а с възможността бъдещето да бъде разпознавано чрез поуката от изминалите дела и събития. За съжаление в България философската поука от историята ни не е разработена на подобаващо равнище с оглед мащабното и интегрално знание в обществения живот и в индивидуалното осъзнаване на личността. Нашата история е набор от факти, които могат да възгордеят неграмотната личност, но за човек с четири езика и с висок интелект историографията ни, каквато е сега, е перчене без да има културно-философска познавателна алтернатива на големите световни философски и научни проекти. А нашето бъдеще като нация е точно създаването на мащабен идеалистично-духовен проект основата на славянобългарския език, стъпил върху сентенционния и притчообразен фундамент на онова, което ние като старинен народ сме разпознали от битието на човечеството. В това отношение пример може да бъде феномена на Ванга, който е единственото оригинално българско присъствие в световната феноменология през модерността. И затова Ванга беше единственият български критерий за разпознаване на явленията — видими и невидими от света през Новото време. И затова антибългаристите, в това число и някои клекирали, зависими от чужди религиозни централи, оспорват феномена на петричката пророчица, чиито завети ние трябва да разтълкуваме и да проверим със средствата на науката и религиознанието в световния познавателен фонд на знание и култура. Защото българската история от феноменологична гледна точка чрез интерпретация на старобългаристиката има какво да каже на света с оглед натрупания опит от вековете. И защото пророк-месианското начало е характерно за нашата автентична народопсихология, в която има култ към воина, книжовника и тълкувателя на Божеството откровение и неразгадаеми прояви на свръхестественото. Това е уникалното в нашата вековна култура, защото ние на световно равнище сме създавали воини, книжовници и тълкуватели на Божественото начало. Останалото е разказ за прости селяни, далавераджии и тарикати, които на фона на добротата и милостта на народа правят социално-икономическа и конюнктурна политическа, провинциална при това, кариера. Притчата от нашето многовековно битие е борбата за културно-философска еманципация на народността, която е изразена в избора на православието, славянската азбука и държавния спомен за делата на царете и воините. Оригинален философ на историята в България е преп. Паисий Хилендарски, който пише поменик на българските царе и българските светци. Във философията на „История славяноболгарская“ е отбелязано, че българската идея е алтернатива както на елинската мъдрост, т.е. на целия свод от старогръцка философия и култура, така и на римската сила, т.е. на държавно-политическата философия и военно могъщество на Рим. Тези два феномена са основата на западната култура, затова нашата борба под слънцето днес е достиженията на българската философска мисъл в свода на православието, народната мъдрост и опита от вековете да бъдат включени в златния фонд на човечеството. Т.е. ние трябва да подготвим вселенски учители, които да мисионерстват, каквато е историческата задача на българския народ според казаното в старобългарските ръкописи, които днес никой не чете, камо ли да извежда философия на политиката и делничния живот от тях. А това е грешка, която са направили модернизаторите на България, поради което ние страдаме и до ден днешен. Ние излязохме от предопределената ни от Бога мисия да бъдем християнизатори и култиватори на европейския свят, поради което сме наказани. Това е поуката от нашите страдания през модерността, защото в Евангелието ясно е казано — Търсете Божията правда и всичко останало ще ви се придаде. Никъде не е казано в свещен текст търсете технологиите и социалното инженерство и всичко ще ви се придаде. Защото онова, което не е дошло от следването на Божията правда е нечестиво и следователно обречено на тление и забвение. Това ние като патил народ го знаем много добре. Затова българите развиват своя самостоятелна битийна философия, която е родена от познанието на вселенски истини и старинни западни и източни философски сентенции и се характеризира с извънредни воински качества.