Стефан Чурешки - Какъв ни е проблемът днес от гледна точка на историческата поука?

От задаването на критерий зависи понятието за истина, милост и справедливост, които са ключови оси и житейски генериращи фактори за протичането на живота и за конструкцията на житейска философия на всеки един от нас. Защото те са основата на Божия закон. Ние през модерността си задаваме чужди и непригодни критерии за себе си и после се чудим защо търпим неуспехи. Още повече това се засилва, когато след прехода от 1989 година двойкаджиите в училище и икономическите анархисти, които нехаеха за държавата и добрите нрави през социализма завзеха местата за създаване на критериалност в общественото пространство. И това се отнася и за критериалността в оценките на делата и бездействието на Църквата и на представителите на клира. Затова днес несвършилия училище Азис е по-богат от жертвоготовния и подготвен български учител, а символа на шоумена измести символа на книжовника и воина от оценъчната стълбица на онова, което самоволно се деноминира като елит на страната. Това е поуката от нашата история и това трябва да се каже, за да се направи един реверанс към делото на нашите жертви и мъченици през модерността. Така например ние приемаме критерия на техниката и технологията като важен устойчив обществен стожер и така попадаме в примката на западния неуспех, защото комунизмът и фашизмът като идея са родени от навлизането на технически представи в хуманитаристиката, а политиката е приложна хуманитаристика, не и технокрация. Още повече, че световният исторически опит показва, че идеите в техниката са родени като художествена фикция от литературата, която е популярна философия и следователно религията и философията са фактическите генериращи фактори на представите в областта на познанието. Роботът преди да стане битова материална вещ, т.е. технически инструмент първо се е родил като идея в главата на писател. Фактически през комунизма големият пропуск на управляващите беше, че те като възпитаници на западната мисъл, защото комунизмът е дериват на западната философия и историческа практика, засилиха подготовката на технокрацията и така създадоха условия в слабите кадри на идеологията да се появят пробойни, които доведоха до краха на комунизма. Комунизмът загуби войната психологически и идеологически, защото децата на историческите материалисти бяха прелъстени като технократи от лъскавата материя на Запада. Защото комунизмът сакрализира материята и тогава неговите противници направиха по-хубава и по-лъскава материя, която наследниците на комунистите приеха за свой фетиш. Елементарната битийна представа на комунизма доведе до това, че противниците на соцблока го разрушиха с примитивни мисионерски трикове от историята на колонизацията на дивите народи, които нямат писменост и висока духовна и интелектуална традиция, но имат преклонение към вещта, както комунистите. Това го казва историята. Ако в комунизма имаше повече духовност, хуманитаристика, аскетизъм и идеализъм, то тогава изходът от съперничеството между двете системи щеше да бъде неясен. Това го казва поуката от автентичния български исторически и религиозен опит.

Идеята на духа и словото, световното творчество на мощния интелект и способността за добродетелност, които са основата на изконната българска оценка на национален водач беше затрита през комунизма, който си мислеше, че в света няма нищо друго, освен вечно движеща се материя. Фактите от модерността обаче сочат, че един компютър не може да даде ум и чувства на човека, затова ние сме скептици, че високите технологии могат да родят нов световен философ и учен мъж от ранга на Еразъм Ротердамски, което може да направи едно образование с духовни стойности и притчообразна мъдрост, построена на опита на източното православие, народната мъдрост и подбрана текстова извадка на световния идеализъм през вековете. Впрочем през Възраждането учебниците на българските деца са били смесица от християнски поучения, народна мъдрост и идеалистична логика на живота, поради което по-богатите и известни в света гърци са били сразени в битката за Екзархията през 1870 година, а католическата и протестантската пропаганда са били надиграни. Българите не са се бунтували срещу данъците на Османската империя, а са се бунтували срещу отварянето на пропагандни религиозни училища на българска територия, които според Тодор Бурмов са създадени за да направят българите опашка на големите народи. Нищо ново под слънцето и днес.