Стефан Чурешки - Какъв ни е проблемът днес от гледна точка на историческата поука?

В знанието, което според Библията носи автентичната и суверенна власт важното е да има духовност, идеализъм и натрупан и обяснен на български език национален опит. От общи проекти се върви към детайлизация и от сентенции с вселенско послание се върви към частна интерпретация на отделния автор. А е факт, че интерпретацията в учебниците на модерното училище са детайлна разработка на определени философски школи на Запада, която не позволява да се създаде мащабна и перспективна логическа картина на познанието със стратегически разработена информация за света. Частната интерпретация на хуманитаристиката в модерното българско училище води до сериозна идиотизация на българина, ако перифразираме мисълта на Бърнард Шоу и нашият проблем в политическата сфера и обществения живот идва от частния детайлен вариант на критерия за познанието, което в модерността или е информационна викторина от типа „Стани богат“ или е детайлно тълкувание на явленията от битието, което води до неразпознаване на света и оттам до взимането на частични и грешни решения от страна на модернизаторите на страната. Днес ние се отдаваме на технокрация и компютъризация, т.е. на занаятчийство и на хедонистични зрелища, наместо да вървим към задълбочено познание на битието като развиваме силна и общовалидна хуманитаристика, която да бъде база на ставането на обществения процес у нас. Ученикът не може да надскочи учителя си. Това ние го знаем от вековете, затова сме избрали собствени учители на славянски език, които са построили независима Църква. Това е тайната на нашия успех под слънцето като нация. Всичко в света се ражда от знанието и от духа, а днес фундамента на знанието е конструиран познавателно по гръколатински образец, което означава, че ние не можем да конструираме независим славянобългарски авторитет, който подобно на св. цар Борис I да подреди културното, религиозното и познавателно пространство на Източна Европа чрез високите критерии на старобългаристиката. А днес ние се нуждаем точно от такава фигура в живота и бъдещето на страната. Големият проблем на комунизма не дойде от обстоятелството, че той даваше недостатъчна материалност на хората и беше изключително репресивен по всички линии на обществената власт на неговите политици. Големият проблем на комунизма беше, че той тръгна да се надиграва философски и идеологически с традицията на европейската философска школа, която е родила комунизма и го познава в дълбочина. Комунизмът дойде в България като съветска практика, но идеологически беше разработен в европейска среда, както и фашизма. Затова ние се провалихме. Още повече че икономическия фундаментализъм на комунизма властва и през демокрацията, което в областта на политическата логика и философия заради партийния принцип на участие в обществения живот напомня народната поговорка „Пременил се Илия — пак в тия!“.

Затова разработката чрез образованието и науката в областта на хуманитаристиката посредством извеждане на притчи за критериалност от свода на православната традиция, народната мъдрост и световния идеализъм на славянобългарски език ще гарантира способност да преодолеем неуспехите на модерността — несъмнено имали сме и успехи, но провалите като че ли са повече — и чрез българска философия на историята като база на обществения фактор в живота чрез труда на специалисти от наши университети ние да успеем да си възвърнем независимостта и уникалността като нация, чиито темели са положени назад във времето чрез делата на св. цар Борис I и св.св. Кирил и Методий.

Днес много се говори за сектите. Сектантството разцъфтява на основата на детайлизацията в мисленето, в това число и разделението на тесните специализации в християнския свят, на използване на несъществени, регионални и провинциализирани латински и национални понятия във вариетета на романски и германски модерни езици, на отсъствието на успореден текст на Библията на латински, старогръцки и старобългарски и новобългарски език, на технизацията и природно-естествената обвързаност на понятията в хуманитаристиката, на липсата на познание на латинските сентенции, старогръцките афоризми и българската народна мъдрост, на слаба езикова подготовка, на основата на слабата общокултурна и интелектуална подготовка на православния клир по цял свят, на основата на липса на съпричастност и неспособност за проява на истина, милост и справедливост и достойно възнаграждение за труда и знанието, проявявано от тези, които са се деноминирали в България за представители на ортодоксията. Както разбира се и на основата на специфична културно-историческа интерпретация, която считащите се по сектантски образец за Избрани от историята комунисти, пред и посткомунисти в България са направили на културно-историческия процес. Затова въпросът със сектантството е много сериозен, защото непознаването на базисни религиозни текстове, вариативността на интерпретациите на канона на християнската култура в световен мащаб и неспосособността да се мисли правилно логически, както и непознаването на общите теории в хуманитаристиката води до сектантство, чието лечение е създаването на сентенции и крилати мисли от свода на цялата човешка култура. Защото и БПЦ действа по сектантски образец — отказва да приеме историческия опит и философията на неправославния свят, зарибява на основата на патриотична и личностна емоция българите да й работят безвъзмездно без да е вложила и лев в квалификацията на верните християни и се стреми чрез пари и имоти да се намести в политическия живот у нас и в чужбина. Затова православието започва да приема културните характеристики на секта, още повече, че старобългарският и вариетата на българските диалекти, които са универсален християнски език не се разработват в научен понятийно-категориален апарат, който да роди идеи в областта на богословието, философията, историята и литературата, които са основен стълб на ортодоксията по цял свят и през всички исторически епохи.