Стефан Чурешки - Слово и материя

Напоследък в България и в чужбина от прогандата на културния туризъм у нас в общественото българско и световно знание се преекспонират находките от археологическите разкопки на територията на страната. Интересът към археологията се подкрепя и от тематиката на издаваната книжнина на литературния пазар у нас и то прожектираните световни филми и публични издания на тази тематика. Говори се за български Индиана Джоунс по аналогия с популярния филомв герой, за световни сензации и за невероятни открития, които могат да променят съдбата на българите и на цялото човечеството. Говори се за български Макчу Пикчу, говори се за невероятното праисторическа култура, говори се за разчитането на „тракийското писмо“. Интересът към античността и праисторическото население в нашите земи премина българската граница и от безписмената праистория и митичните траки, за които има няколко кратки текста в античните писмени извори, които без интерпретацията на религиозната култура на историка не казват нищо освентова, че траките са храбри, пият вино и се кланят на гръцки богове, от цялата тази дандания се заинтересоваха чужди интелектуалци като г-н Гайд например, който въз основата на няколко неясни глинени знака твърди че е разчел тракийското писмо?! В този шум и търсене на сензации и финансови дивиденти от културния туризъм обаче обществото ни, ако е заслужило свобадата и демокрацията, трябва да си постави открито и честно няколко въпроса. Първият въпрос е „Имат ли наистина траките участие в българската култура?“, като се имат предвид многобройните данни от исторически документи, които казват, че Великото преселение на народите е унищожило завареното местно население на Балканите, а византийците са известни със своята практика да разселват население от азиатските си провинции на територията на Европа? Тези извори са събрани и публикувани още от проф. Марин Дринов и всеки, който се интересува от историята може да прочете тези данни в текстовете на основателя на БАН в България. Вторият въпрос, който следва да си поставим вследствие шума от известните ни данни на археологията е какви цивилизационни обществени ползи ни носи тя извън парите от туризма? Освен рационално-практическия си принос към културния туризъм, археологията като наука и познание за света и чястото на човека в него има за задача да развива информационно и аналитично човешкото знание и да носи полза на каузата на българската културна идентичност, чийто облик на нас ни предстои да защитаваме в бъдещите изпитания на времената по цял свят. Известно е на по-посветените и културни българи, които не участват в научни и финансови комбинации, че с оглед интегралните факти от българската старина и извличане на философска поука от тях чрез интерпретацията на световната философия на историята, която целево не се разработва в България по политически причини, че нашата вковна културн аидентичност се крепи на три основни цивилизационни феномена, които говорят на световен културен език и могат да с епревжедат н авсички европейски езици. Това са православието, което е непознато на модерните българи като богословие, църковнат представа и учение за житейската философия на човека през всички времена на неговото битие на земята, славянството, което е дало нашия език, свойствения за българите вистически идеализъм и пророко-месиански очаквания за бъдещето, които се огриждат в нашите народни предания, приказки и текстове на старобългарската литература, целево неизадавани и досега, и държавната историческа традция, заради която съществува нашето страшно воинско съсловие, останало непобедено в равностойни и честни сражения извън играта на великите сили, които ни побеждават тогава, когато имат числено и военно-техническо превъзходство, но когато сме наравно с тях търпу поражение. Затова в генералната поука на нашата история, видно от цялостния прочит на българските писмени свидетелства, устния народен спомен, събран в томовете на БАН, интегралната археологическа картина на страната, в която изобелстват християнските постройки и остатъци от православието през вековете и текстовете на обективната българска историография, се вижда, че ние сме нация от воини и книжовници, които могат да се сражват и да тълкуват свещени текстове на цивилизацията. Защото свободата според световния исторически опит на интегралната историята на човечеството се основава на силата на оръжието и на способността да тълкуваш сериозни философски и богословски съчениния, коит осе кнаживоне продукт, поради което в автентичния български народен култ има култ към книгата и към способността да интерпретираш.