Стефан Чурешки - Слово и материя

Освен това има и други проблеми. Идеята за археологията е чрез веществената останка да се подкрепи информацията на писмено или устно свидетелство. В европейската култура като основно познавателно средство за явленията в света на първостепенно място като познавателен ресурс за човешкия разум се поставя писменото слово, след това устното фолклорно предание, а най-накрая като довод се приема информацията от материалната останка. Големите събития в света са породени от богословие и философия, които са писмени, а едва в ново време има пиетет към материята, най-вече поради пак (NB!) писмената философия на материалистите по света. Поуката от филмите за Индиана Джоунс е, че археологът търси да намери предмет, който е описан в свещен текст като Библията например. Самият георй на филмите за археологията казва, че 70% от времето си прекарва в библиотеките и едва след това да направи материално-юмручен екшън по света. Затова предимството на писмената общокултурна интерпретация на богословски и/или философски текст преди интерпретацията на веществената останка, която интерпретация е резултата от религията или житейската философия на археолога е движещ световното развитие исторически факт във висшатацивилизация. Покойният световен учен проф. Велизар Велков първо беше специалист по римско изворознание, а после беше археолог-приложник на информацията в античните текстове. Както и покойният проф. Александър Фол, който четеше и пишеше на няколко езика и беше специалист по текстовете на античната култура в оригинал, преди да тръгне да търси тракийски останки из страната. За съжаление обаче днес целево вдигания шум от намерените древни предмети измества в съзнанието на модерния българин акцента във философията на познанието на нашата старина и води до окултно преклонение пред материята, наместо пред Духа, а в Библията пише, че Бог е Дух и вдуховността и духовенството ние търсим пътища за познание ан видимия и невидим свят на Божието творение. Затова философията но познането, която би трябвало да е задължителна за всеки модерен българин изисква първо да се познава текста и езика на старобългарските документи и посланието на устното народно предание, а после да се търси културната интерпретация на златни късове, повредени паници и полусчупени чинии, чието послание не носи познавателен ефект освен за малцинство изкушени в детайлите на изкуствознанието. Защото повече от всякога ние трябва да пазим завета на превода на Библията на старобългарски език от св.св.Кирил и Методий, на които е кръстена и непосещаваната днес Народна библиотека в София и Търновския университет. За нас като българи старобългаристиката като усилие на богсолвско и философско тълкувание на свещени текстове с общочовешко послание е по-ценна от играта със сензации на предмети, заровени като имане от антични племена и народи, чието послание в историята е безписмено и като такова без реална стойност към философското познание на света. Ако разбира се ценим усилията на църковници, учители и писатели, които работят денонощно за без пари в името на идеалистичаната кауза за вселенска просвета и култура на страдащия български народ.

© 2008 Стефан Чурешки

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9245]

Последна редакция: 2008-09-18 10:35:35