Джеймс Крюс - Тим Талер или продаденият смях

Тим стана героят на деня — при съседите, в училище и отчасти дори вкъщи. Мащехата, която внезапно бе се сдобила с кожена яка за палтото си, бе станала по-предпазлива в отношението си към него, а доведеният му брат постоянно го обсипваше с въпроси за конните надбягвания: съседите го наричаха полушеговито, полузавистливо „малкият милионер“, а в училищния двор буквално се биеха за него.

Момчето се радваше на всеобщото внимание. То беше простило отдавна издайничеството на тримата си съученици и плесниците на мащехата. С удоволствие то би се шегувало сега с всички, но това вече не му се удаваше. Когато се опитваше да се засмее, то само отблъскващо се хилеше.

Скоро Тим изобщо изостави опитите си да се смее или да проявява остроумие. Той свикна лицето му да бъде винаги сериозно. А това може би е най-лошото, което може да се случи на едно дете.

Съседите започнаха да казват: „Станал е високомерен!“. Съучениците му го заотбягваха, след като бяха заситили любопитството си, и дори мащехата, която бе станала малко по-спокойна отпреди, го наричаше „Лимончо“, заради вечно киселата му физиономийка.

Впрочем мащехата вече никога не повтори, че спечелените по този начин пари не били честно спечелени. Изведнъж тя обяви конните състезания за почтени и законни. Дори запита Тим дали не иска да му даде двайсет марки от парите, та да може в неделя пак да отиде да залага.

Тим, който не бе получил от печалбата нито стотинка и погреба временно мечтите си за мраморна надгробна плоча и тротинетка, отказа от инат и тези двайсет марки. След историята със сметката при сладкаря той гледаше на мащехата си вече с други очи.

Вече не й вярваше. А и това е много лошо за едно дете.

През тази седмица Тим за пръв път в своя живот си пожела да няма повече недели. Боеше се, че мащехата ще го придума за ново посещение на хиподрума. И опасенията му се оказаха основателни. Още в събота вечер започнаха първите подмятания: „Не искаш ли още една филия, Тим? Всъщност човек трябва до три пъти да залага, когато му върви. Но както и да е, до утре има време. Можеш още да си помислиш дали ще идеш, или не, нали така?“.

И, разбира се, Тим все пак отиде! Не само защото Ервин и мащехата още на закуска започнаха пак да правят подмятания за конните надбягвания, но и защото Тим искаше да изпробва още веднъж договора. Този странен договор под хастара на шапката му, за който той вече не знаеше дали е една добра сделка, или пък — подла измама.

И тъй, тримата се отправиха с трамвая към хиподрума. От вълнение Ервин за пръв път имаше червени петна по бледите си бузи, а мащехата отново бъбреше за участие в залаганията. Тя даде на Тим двайсет марки със стотици излишни предупреждения и добави:

— Не залагай парите на Фортуна, Тим! В трамвая чух, че Фортуна нямала никакви шансове да спечели. Имала някаква конска болест ли, какво ли? Значи в никакъв случай за Фортуна!

Естествено, при това положение Тим нарочно заложи парите на Фортуна. С договора в шапката не можеше нищо да му се случи. Отгоре на това много държеше да докаже на мащехата, че повече от нея разбира тия неща.

Но когато излязоха на хиподрума, мащехата и Ервин не му обърнаха повече никакво внимание. Те прекалено много бяха опиянени от гледката и суетнята около тях: от фините дами и елегантните господа, от състезателните коне, които биваха развеждани за юздите пред зрителите, от нисичките жокеи с червени шапчици и от цялата шумяща и дърдореща навалица пред гишетата и оградата.

— Ти няма ли да гледаш? — запита го мащехата, когато Тим бе предал своя фиш.

Момчето поклати глава.

— На кой кон заложи? — запита го Ервин.

— На Фортуна! — отвърна Тим ненужно високо.

Мащехата избухна:

— Нафортуна? Абеналитиказах, че тоякон, тваго чух в трамвая…

Сигналният изстрел за старта на надбягването прекъсна глъчката. Зачу се конски тропот; зрителите почнаха да викат и да шумят, а мащехата и Ервин се втурнаха да си намерят място за един поглед към конете иззад всичките тия цилиндри, шапки и воали. Те застанаха недалеч от Тим, който седна на тревата, и Ервин от време на време му подвикваше нещо възбудено.

— Фортуна е трета! — крещеше той. И после: — Фортуна ги застига! — А накрая ликуващо и пискливо: — Фортуна води!

Но после Фортуна изглежда бе изчерпала силите си. Кобилата изостана назад, а Ервин закрещя: „Отидоха ни парите! Фортуна не може повече!“. Сега и мащехата обърна глава към Тим, а погледът й казваше: „Знаехсиаз! Акобешемапослушал!“.