Джеймс Крюс - Тим Талер или продаденият смях

— Е? — запита карираният господин. — Съгласен?

Погледът на Тим падна случайно върху медената паста в чинията пред него. Той се сети за госпожа Бебер и за дълговете, и за всичките ония неща, които би могъл да си купи с многото пари. И отвърна:

— Ако тая сделка е честна, съгласен съм.

— Добре, мойто момче. Тогава остава още да се подпише договорът. — Карираният господин извади лист хартия от вътрешния си джоб, разгъна го, постави го на масата пред Тим и каза: — Прочети го внимателно!

И Тим зачете:

1. Този договор биде сключен между господин Л. Лефует, от една страна, и господин Тим Талер, от друга страна, на… в… и подписан в два екземпляра за всяка от двете страни.

— За какви страни? — запита Тим.

— Така се наричат двамата участници в договорите.

— Аха!

Тим прочете по-нататък:

2. С това господин Тим Талер преотстъпва своя смях на господин Л. Лефует, за да го ползва, както намери за добре.

Когато Тим за втори път прочете думите „господин Тим Талер“, той се почувства почти възрастен. Само заради тия три думички вече бе готов да подпише договора. И не подозираше как тая малка втора точка щеше да промени целия му живот.

Той зачете по-нататък:

3. Като обезщетение за смеха господин Л. Лефует се задължава да осигури на господин Тим Талер възможността да печели при всички лотарии, залагания или басове. Това важи без ограничения.

Сърцето на Тим затупа още по-усилено. По-нататък:

4. Двете страни се задължават да пазят в пълна тайна това споразумение.

Тим кимна замислено.

5. В случай че една от двете договаряли се страни спомене пред трето лице това споразумение и наруши задължението от точка 4, другата страна си запазва владението на способността: а) да се смее, или б) да печели при залаганията на лотариите, докато провинилата се страна губи напълно правата си над способността: а) да се смее, или б) да печели в лотариите.

— Това не го разбрах — рече Тим, като сбърчи чело.

Господин Л. Лефует — сега най-после узнахме неговото име — обясни:

— Гледай, Тим, ако ти нарушиш задължението да пазиш договора в тайна и разкажеш някому за нашето споразумение, ти ще загубиш способността да печелиш на залаганията, но смеха си няма да получиш обратно. Ако стане така, че аз кажа някъде за споразумението ни, тогава ще си получиш смеха обратно, но ще си запазиш и способността да печелиш в залаганията.

— А, разбрах — рече Тим. — Да мълчиш означава да бъдеш богат, но без смях. Да говориш ще рече да бъдеш беден, но пак без смях.

— Точно така, Тим. Но чети по-нататък!

И Тим прочете:

6. Ако се случи така, че господин Тим Талер загуби при някое залагане, то господин Л. Лефует се задължава да му върне смеха. Но заедно с това господин Тим Талер ще загуби способността си да печели в по-нататъшните залагания.

— Това означава… — поиска да му обясни господин Лефует, но Тим беше разбрал вече, та го прекъсна:

— Знам: ако по-късно се случи да загубя в едно залагане, тогава ще си получа обратно смеха, но вече няма да печеля никакво друго залагане. — И той бегло прочете последната точка:

7. Това споразумение влиза в сила в мига, когато двете страни сложат подписа си под двата екземпляра на настоящия договор.

Гр… Дата…

Отляво вече лежеше подписът на господин Лефует. Тим реши, че този договор е съвсем редовен. Той извади една огризка от молив и се накани да го подпише, но господин Лефует му попречи.

— Трябва да се подпише с мастило — каза той и му подаде автоматична писалка, която изглеждаше да е от чисто злато, а на пипане беше странно топла, сякаш бе напълнена с топла вода.

Но момчето не забеляза нито златото, нито топлината на писалката. Той мислеше само за своето бъдещо богатство и смело сложи името си под двата документа. Подписа с червено мастило.

Едва се бе случило това, и господин Лефует започна да се смее по най-очарователния начин и му каза „благодаря“. Тим отвърна „моля, моля“ и също се опита да се засмее, но не успя да постигне дори и една съвсем мъничка усмивка. Устните му се стиснаха една върху друга въпреки волята му и устата му се превърна в тънка черта.

Господин Лефует взе сега единия екземпляр от договора, сгъна го на четири и го сложи във вътрешния джоб, а другия подаде на Тим с думите:

— Пази го добре. Ако някой поради небрежност от твоя страна види договора, ще се смята, че си нарушил задължението за пазене на тайна. И навярно ще си имаш доста неприятности.

Тим кимна, сгъна договора и го напъха под хастара на шапката си, който от едната страна се беше отпрал.