Джеймс Крюс - Тим Талер или продаденият смях

За щастие тъкмо в тоя миг вратата на кухнята се отвори и запъхтяна се вмъкна госпожа Бебер. След нея се появи и Ервин, който с разширени очи поглъщаше парите на масата.

— У директора няма никаква кражба — изрече госпожа Бебер на един дъх. — Не им липсва нито стотинка.

Чак сега Тим разбра това грозно посрещане. Той бе казал на шега пред госпожа Бебер, че ще ограби директора на водноцентралата. И на съучениците си разказа същото. А те бяха видели многото пари в джоба му. И бяха го наклеветили. Значи така стоеше работата.

Той поиска сега да обясни всичко, но мащехата отново се разфуча без точка и запетая:

— Значинее придиректора! Тогавае надругомясто. Гдеоткрадна парите? Кжиистината! Дукътнее дошла полицията. Всичкивулицата вече знаят. Казвай истината!

Тим каза истината:

— Не съм ги откраднал отникъде.

Тоя път се изсипа цяла градушка от плесници и юмруци, докато госпожа Бебер се хвърли в ръцете на мащехата и тихо попита момчето:

— Ти нали ми каза, Тим, че тая вечер ще платиш сметката за сладкишите?

— Сметката за сладкишите? Квообщо иматва със сметката за сладкишите? — изкрещя с прегракнал глас мащехата.

— Моля ви, госпожо Талер, оставете ме да поговоря с момчето спокойно — отвърна й жената на сладкаря.

Мащехата се тръшна разревана на кухненския стол и посегна към ръката на Ервин, която момчето без желание й подаде.

Госпожа Бебер продължи своя разпит:

— Тим, кажи ми истината, откъде знаеше, че тази вечер ще имаш толкова много пари?

Този път Тим се запъна известно време. Мислите се разхвърчаха в главата му като подплашени врабци: „Само да не кажа нещо за господин Лефует. И нито думичка за договора! Иначе ще стане невалиден?“ Най-после Тим отговори, заеквайки:

— Аз… преди няколко дена… намерих пет… десет марки. И с тях реших да ида на конните надбягвания и да ги заложа. — Сега той започна вече да разказва по-уверено и свързано. — Мислех си, може пък да спечеля нещо и когато заложих на коня Мавриция II, спечелих ей това.

Той показа към кухненската маса, после извади отрязъка от фиша и го положи до парите.

Госпожа Бебер поиска да види документа, но мащехата беше го грабнала вече и го проучва цели пет минути.

Никой в малката кухня не продумваше нито дума. Тим стоеше мълчалив и изправен. Ервин го гледаше плахо отстрани. Госпожа Бебер беше кръстосала ръце на гърдите си; тя се усмихваше. Най-после мащехата хвърли отрязъка от фиша отново на масата и се изправи.

— Такива пари не са честно спечелени — каза тя и напусна кухнята.

Сега и госпожа Бебер разгледа късчето хартия, кимна и рече:

— Имал си късмет, Тим.

Отвън гласът на мащехата крещеше за Ервин. Синът й послушно се измъкна навън, без да каже нито дума на Тим.

Момчето, което беше продало своя смях, се почувства като прокажено. То вече се бореше със сълзите, когато запита госпожа Бебер:

— Наистина ли да залагаш е нечестно?

Жената на сладкаря не му отговори пряко. Тя каза:

— Нойбауерови, ония от кланицата, също спечелиха. На лотарията. И с тия пари си купиха къща. Аз обичам Нойбауерови.

После тя отброи от парите трийсет марки, извади четири марки от джоба на престилката си, постави ги на масата и каза:

— Сладкишите са платени, Тим. Горе главата! — После тя си отиде, а Тим чу как се захлопна външната врата.

Той остана сам в кухнята. Изпълваха го упорство, отчаяние и голяма мъка. След кратко размишление той напъха парите в джоба си, реши да напусне тоя дом, да отиде някъде надалече и завинаги.

Но в коридора го спря гласът на мащехата:

— Върви веднага в леглото! — после тя колебливо добави: — Остави парите в бюфета.

Тим усети, че настроението се променяше. Той се подчини, занесе отново парите в кухнята и си легна гладен, разстроен и изтощен. Съседното легло беше празно. Ервин бе отишъл да спи при мащехата.

По-скоро, отколкото можеше да предположи, Тим потъна в тежък и мъчителен сън.

Госпожа Бебер, жената на сладкаря, въртеше добра търговия през следващите дни. Магазинът й почти непрекъснато беше пълен с любопитни хора, които искаха да им разкаже историята с печалбата на Тим Талер. А своя разказ тя много умело подправяше с реклама на своите сладкарски изделия:

„… и тогава момчето ми каза, че иска да открадне парите от директора на водноцентралата. Впрочем у директора, всички там страшно харесват нашите тюрингски пасти. Да… и после значи рекох си, ще получа удар като чувам, че момчето се е върнало с хиляди в джоба си. Аз — презглава в новата си рокля и хайде при директоршата. То и без това си беше неделя и директоршата беше поръчала една торта, такава със захарен надпис: «Всичко хубаво за рождения ден!». Тия моят мъж ги прави великолепно! Да, и после там аз чувам, че изобщо у тях нищо не е крадено! Мила госпожо Бебер, каза ми директорът, аз знам, че вие сте разумна жена и вашите кифлички са много добри, но тук трябва да има някакво недоразумение. У нас, каза той, нищо не е откраднато, каза той…“ И така нататък, и така нататък.