Джеймс Крюс - Тим Талер или продаденият смях

Ервин, комуто госпожа Талер даваше тайно допълнително джобни пари, играеше сега ролята на богаташко дете. Той носеше обуща със смешно дебели гьонови подметки, костюми с дълги панталони и много пъстри вратовръзки. Бе започнал тайно да пуши и се представяше за голям познавач на коне.

Тим, от когото произтичаше богатството, беше единственият, който тайно проклинаше това богатство. Той скиташе често с часове из покрайнините на големия град с надеждата да срещне господин Лефует. Надяваше се, че карираният господин ще му върне смеха, ако той се откажеше за в бъдеще от цялото богатство. Но господин Лефует никакъв не се виждаше.

Карираният господин обаче съвсем не бе изпуснал момчето от погледа си. Понякога например през квартала на Тим минаваше един автомобил с четири врати, на чиято задна седалка седеше някакъв мъж с кариран каскет. Щом откриеше някъде Тим, той заповядваше на шофьора си да спре и наблюдаваше момчето със загрижено, ако не дори с боязливо изражение на лицето си. Тоя господин се беше погрижил и за това — в жилището на малката уличка да се появи един рекламен календар, в който между разните рекламни стихчета за кафе, какао или масло бяха поместени мисли на прочути хора. На първата страница неслучайно можеше да се прочете:

Към всеки договор трябва да се отнасяме както към сключването на брак: обстойно да го премислим, преди да го сключим, но да го съблюдаваме вярно, след като веднъж сме го сключили.

За щастие на Тим мащехата изряза тоя лист, защото на гърба му бе отпечатано тълкуване на зодиите. (Тя беше родена в зодията на Скорпиона.)

Най-непоносимото за Тим с течение на времето стана враждебността на хората от уличката към него. Те тълкуваха винаги сериозното му личице като признак на високомерие и притворство и го поставяха в един кюп с Ервин и мащехата. А на тоя кюп беше написано с големи, тлъсти букви: „новобогаташки фукльовци!“.

Затова никой не бе по-радостен от Тим (доколкото той изобщо можеше още да се радва), когато мащехата напусна жилището и нае под наем цял етаж в една по-скъпа улица.

Мебелите, които не бяха купени след забогатяването им, мащехата подари на малкото хора в уличката, с които още разговаряше. Тя щеше да подари и стария стенен часовник, в който лежаха спестяванията на Тим, но за щастие момчето чу навреме за това и я помоли да му остави часовника за неговата стая в новото им жилище. Така настоятелно я молеше, че мащехата отстъпи, повече учудена, отколкото ядосана. Така биещата всеки час „каса“ се пренесе в първата собствена стая на Тим, в която момчето най-после можеше да остава само и да си готви домашните упражнения.

В новото жилище мащехата си нае прислужничка. Но никое момиче не издържаше дълго при нея. След Мария дойде Берта, след Берта — Клара, след Клара следваше Йохана и накрая дойде една стара жена, която се казваше Грит. Тя се задържа, защото не оставаше длъжна на мащехата и дръзко й отвръщаше, когато онази почнеше да й се кара.

Сред вечните кавги и сдобрявания на двете жени се изнизаха годините, докато накрая Тим навърши четиринайсет и трябваше да се залови за някакъв занаят.

Мащехата настояваше Тим да постъпи в някое бюро за залагания. Това си имаше специална причина. Точно на своя тринадесети рожден ден Тим заложи много пари на един кон, който само поради снизхождението на хиподрумното управление бе пуснат за едно последно надбягване, преди да бъде „пенсиониран“. Никой друг не заложи на този кон. И понеже Тим бе заложил на него, конят за голяма изненада на всички специалисти спечели надбягването. Момчето получи чисти трийсет хиляди марки печалба. И заяви на своята мащеха, че сега са вече достатъчно богати и той няма повече да залага. Нито сълзи, нито плесници можаха да разколебаят решението му. Той не отиде повече на хиподрума.

Ервин и мащехата опитаха още няколко пъти сами късмета си. Но когато накрая се оказа, че са заложили общо три хиляди марки, а са спечелили едва триста, и те се отказаха.

Сега мащехата се надяваше, че Тим отново ще се запали за конните надбягвания, ако постъпи като ученик в някое бюро за залагания. Тя бе водила дори преговори с най-богатия собственик на такива бюра. Но Тим упорстваше, заявявайки, че искал да стане моряк и не искал да има повече нищо общо с конското тото.

Един ден — от няколко дена Тим бе напуснал вече училище — мащехата отново заговори по своя досаден начин за бъдещата професия на момчето:

— Сега веченесидете, Тим. И снещовсепак трябвадасе захванеш. Вбюротоза залагания можедастанеш ствоитедарби ощеведнъжбогат човек, Тим. Таазсамо добрототиискам, момчетоми! Азнемисля засебеси, аз затебе мисля.