Джеймс Крюс - Тим Талер или продаденият смях

Карираният господин сложи на масата две монети по пет марки и рече:

— Това ще бъде основният камък на твоето богатство.

И отново се засмя със смеха на Тим. А после изведнъж се разбърза. Повика сервитьорката, плати, стана и като избъбри бегло „Желая ти щастие, момче“, се отдалечи.

Тим трябваше сега да побърза, защото последното надбягване бе вече обявено. Той изтича към гишето, поиска си един фиш и без много-много да размисля, заложи на коня с името Мавриция II. Ако договорът, който лежеше в шапката му, беше верен, конят трябваше да спечели.

Мавриция II спечели.

Тим, който този път беше заложил десет марки, получи неколкостотин марки печалба, които сложи скришом в левия джоб на якето си. После бързо напусна хиподрума.

Чак вън, пред портите на хиподрума, Тим опипа внимателно джоба си. Когато хартията прошумоля, сърцето му затупа сякаш чак в гърлото му. Той, Тим Талер, беше богат човек! Можеше да поръча надгробен паметник за баща си. Можеше да изплати дълга на госпожа Бебер. Можеше да купи нещо на мащехата и Ервин, а ако поискаше, можеше да се снабди и с една тротинетка. С клаксон и балонни гуми!

За да се порадва на щастието си, Тим се отправи пеша за към къщи. Щеше му се да купи пътем нещо за мащехата, но в неделя магазините бяха затворени.

Печалбата той стискаше здраво в джоба с лявата си ръка.

Из пътя срещна трима свои съученици. Докато се разговаряха, единият от тях го запита:

— Тим, какво държиш в джоба си? Жаба ли?

— Не, локомотив — отвърна Тим и поиска да се засмее. Но отново устните му се стиснаха така, че се превърнаха в тънка черта.

Съучениците му не забелязаха това. Те се засмяха на неговия отговор и единият извика:

— Я покажи тоя локомотив!

— Хайде да отпътуваме с него за Хонолулу — рече другият.

Но Тим напъха още по-дълбоко ръката си в джоба и каза:

— Трябва да се прибирам. Довиждане.

Съучениците му обаче не се оставиха да ги отпрати с тоя отговор. Те го изчакаха да се отдалечи мъничко, на пръсти го настигнаха и изненадващо, с един замах, измъкнаха ръката му от джоба.

Какво бе смайването им, когато из въздуха се понесоха пари. Пари, на които можеше да се прочетат цифрите двадесет, петдесет и дори сто марки!

Това беше повече от необикновено, защото Тим живееше в така наречения бедняшки квартал и момчетата го знаеха.

— Откъде имаш толкова много пари? — запита го един.

— Откраднах ги от директора на водноцентралата — отвърна Тим и въпреки яда си искаше да се засмее. Но вместо смях се получи такова грозно хилене, че трите момчета се уплашиха.

Те повярваха, че Тим им казва истината, и внезапно побягнаха презглава. А отдалече можеха да се чуят виковете им: „Тим Талер е откраднал пари! Тим Талер е крадец!“.

Тим също ги чу. Той събра натъжено банкнотите и отново ги сложи в джоба си. След това отиде при малката рекичка, която пресичаше града, седна на пейката и се загледа в едно патешко семейство, тръгнало да се разхожда по брега.

Малките патета се клатушкаха непохватно в тревата и вчера още Тим сигурно би се засмял. Но днес те не му се виждаха никак смешни. Това го натъжи. Той ги гледаше както се гледа някоя празна стена, съвсем безучастно. И усети, че в тоя неделен ден бе станал съвсем друго момче.

Чак когато започна да се стъмва, Тим се отправи към уличката, на която живееше.

Още отдалече той забеляза своята мащеха да стои заедно с някои от съседите пред вратата на дома им. Те приказваха нещо разгорещено, но щом съзряха момчето, се пръснаха като ято кокошки и се изпокриха в жилищата си. А навсякъде вратите останаха притворени и зад всички прозорци, покрай които той мина, пердетата се поклащаха.

Мащехата бе се изправила пред полуотворената врата с такъв израз на лицето, сякаш предстоеше краят на света. От тебеширенобледото й лице заканително стърчеше към Тим нейният зачервен и остър нос. А щом момчето пристъпи към нея, тя, без да каже нито дума, му зашлеви от двете страни по една плесница и го завлече вкъщи.

— Къде са парите? — изкряска тя в коридора.

— Парите? — запита слисаното момче.

Отново изплющяха две плесници, така че главата му забуча и очите му се напълниха със сълзи.

— Давай парите, нехранимайко неден, престъпнико!

Тя почти го влачеше до кухнята. Момчето все още не знаеше какво се е случило, но все пак извади парите от джоба си и ги сложи на кухненската маса.

— О, небеса, та това са стотици! — извика мащехата и се вторачи в Тим, сякаш той бе теле с две глави.