Рик Риърдън: Червената пирамида

Тръгнахме да слизаме по стълбището. Помислих си, че Сейди мирише на къща на старци и на дъвка, и точно тогава тя спря рязко и аз се блъснах в нея.

— Кой е този там? — попита.

Почти бях забравил онзи тип с шлифера. Двамата с татко стояха на отсрещния тротоар, при голямото дърво, и явно се караха не на шега. Татко беше с гръб и не видях лицето му, но той ръкомахаше, както когато е развълнуван. Другият мъж се беше свъсил и само клатеше глава.

— Не знам — отвърнах. — Беше там, когато спряхме с таксито.

— Вижда ми се познат. — Сейди се смръщи, сякаш се опитваше да си спомни. — Идвай.

— Татко каза да чакаме в таксито — казах аз, макар и да знаех, че е безполезно.

Сейди вече беше тръгнала нанякъде.

Вместо да прекоси направо улицата, се завтече и като се криеше зад колите, стигна почти до следващата пресечка, после мина на отсрещния тротоар и се спотаи зад един нисък каменен зид. Оттам започна да се промъква по посока на татко. Нямах друг избор, освен да последвам примера й, макар че се чувствах кръгъл глупак.

— Шест години в Англия — промърморих — и вече си въобразява, че е Джеймс Бонд.

Сейди ме шляпна, без да се обръща, и продължи да се промъква напред.

След още две-три крачки се озовахме точно зад голямото мъртво дърво. Чух как татко казва от другата страна:

— Принуден съм, Еймъс. Знаеш, че така трябва.

— Не — възрази другият мъж, който явно се казваше Еймъс. Гласът му беше плътен и спокоен… и много настойчив. Непознатият говореше с американски акцент. — Не те ли спра аз , Джулиъс, ще го направят те . Per Ankh 1 1 „Дом на живота“. В повечето древноегипетски храмове има такъв „Дом на живота“, където се пазят всякакви летописи, посветени на математиката, медицината, астрономията, географията, законите и тълкуването на сънищата. Пак в него се обучават жреците и книжниците. — Б.пр. те преследва.

Сейди се обърна към мен и изрече само с устни:

— Пер кой ?

Поклатих глава — недоумявах също като нея.

— Хайде да се махаме оттук — пошушнах, защото подозирах, че ще ни открият всеки момент и ще загазим не на шега.

Сейди, разбира се, изобщо не ми обърна внимание.

— Не знаят какво съм намислил — отвърна татко. — Докато се досетят…

— Ами децата? — попита Еймъс. Аз настръхнах целия. — Какво ще кажеш за тях?

— Погрижил съм се да не пострадат — отвърна татко. — Пък и, не го ли направя, всички сме в опасност. А сега ме остави.

— Не мога, Джулиъс.

— Дуел ли искаш? — Тонът на татко бе станал ужасно сериозен. — Никога няма да ме победиш, Еймъс.

След произшествието с дървената лъжица не бях виждал татко толкова нахъсан, а не изгарях от желание онова да се повтаря, но както личеше, двамата с мъжа бяха на път да се сбият.

Още преди да съм направил нещо, Сейди изскочи от прикритието и извика:

— Татко!

Метна се да го прегръща и той се изненада, но не толкова, както онзи, Еймъс. Той отстъпи толкова бързо, че се препъна в собствения си шлифер.

Беше махнал очилата. Неволно си помислих, че Сейди е била права. Той наистина изглеждаше познат — като много далечен спомен.

— Аз такова… трябва да вървя — рече мъжът.

Намести бомбето и тръгна с тежка стъпка по пътя.

Баща ни го изпрати с очи. С едната ръка бе прегърнал Сейди — сякаш да я защити, а с другата беше бръкнал в чантата, преметната през рамото му. Накрая, щом Еймъс се скри зад ъгъла, татко се поотпусна. Извади ръка от чантата и се усмихна на Сейди.

— Здравей, скъпа.

Тя се отскубна и кръстоса ръце.

— О, сега пък „ скъпа “. Закъснял си. Денят за посещения почти приключи. И какво беше това тук. Кой е Еймъс и какво е Per Ankh?

Татко се вцепени. Погледна ме така, сякаш се питаше колко сме чули.

— Нищо — отвърна уж бодро. — Смятам да прекараме една прекрасна вечер. Кой иска само ние да разгледаме Британския музей?

Сейди се отпусна тежко на задната седалка на таксито, между татко и мен.

— Не мога да повярвам — изсумтя. — Имаме само една вечер, в която да сме заедно, а ти си тръгнал пак да правиш изследвания.

Татко се опита да се усмихне.

— Ще бъде забавно, скъпа. Поканил ни е не друг, а уредникът на Египетската експозиция…

— Да бе, да, чудо голямо. — Сейди издуха от лицето си един червен кичур. — Утре е Коледа, а ние ще ходим да разглеждаме някакви си допотопни мухлясали реликви от Египет. За нищо друго ли не мислиш?

Татко не се ядоса, той никога не се ядосва на Сейди. Само продължи да гледа през прозореца притъмнялото небе и дъжда.