Рик Риърдън - Сянката на змея

— Няма как да прокълнеш Апоп, приятелю. Той е огромен. Дежарден опита и това го уби.

— Знам — уверих го аз. — При такива заклинания обикновено унищожаваш статуя, която въплъщава врага. Но какво ще се получи, ако успееш да направиш магия на по-могъщо въплъщение — на нещо, което е по-тясно свързано с Апоп?

Както седеше, Уолт се наведе напред, изведнъж му беше станало интересно.

— На неговата сянка ли?

Феликс се стресна и изпусна лъжицата, която натроши един от пингвините му от картофено пюре.

— Я чакай, какво?

— Подсказа ми го Хор — обясних аз. — Спомена, че в древността са наричали статуите сенки.

— Но само в преносен смисъл — включи се и Алиса. — Нали?

Баст остави празната купичка. Както личеше, още бе притеснена от темата за сенките, но след като й обясних, че или ще прибегнем до тях, или ние със Сейди ще умрем, тя склони да ни подкрепи.

— Може би не — отговори богинята котка. — Имайте предвид, че не съм спец по проклятията. Гадна работа. Но е напълно възможно статуята, използвана за проклятията, първоначално да е олицетворявала сянката на онова, което искаш да унищожиш — тя е важна част от душата.

— И така — заяви Сейди, — можем да прокълнем със заклинание Апоп, но вместо да унищожаваме статуя, ще заличим истинската му сянка. Блестящо, а?

— Пълна дивотия — отсече Джулиан. — Как се заличава сянка?

Уолт изгони един пингвин от картофено пюре, който се бе доближил до желирания му сладкиш, и добави:

— Не са дивотии. При имитативната магия използваш малко копие, за да манипулираш онова, което искаш да унищожиш. Напълно възможно е в някакъв момент цялата традиция за изработка на статуетки, които изобразяват хора и богове, да се е свеждала до представата, че тези статуи наистина съдържат тяхната sheut . Има множество предания, според които душите на боговете са се вселили в статуи. Ако сянката е вместена вътре в статуята, човек би могъл да я унищожи.

— И ти ще успееш ли да направиш такава статуя? — попита Алиса. — Нещо, което да хване като в капан сянката… не на друг, а на самия Апоп?

— Може би. — Уолт ме погледна. Повечето хора около масата не знаеха, че вече сме изработили статуя на змията, която може би щеше да свърши работа. — Дори да успея, трябва да намерим сянката. След това ще се наложи да приложим доста сложни магии, за да я заловим и унищожим.

— Как така да намерим сянката? — усмихна се Феликс притеснен, сякаш се надяваше, че се шегуваме. — Тя не е ли точно под Апоп? И как се лови сянка? Като стъпиш върху нея ли? Или я осветиш?

— По-сложно е — отговорих аз. — Древният магьосник Сетне, човекът, написал своя версия на книгата „Как да се разгроми Апоп“… мисля, че той може би е разработил заклинание, с което да хванеш сянката и да я унищожиш. Точно по тази причина Апоп е направил всичко възможно да изгори свидетелствата. Това е тайното му слабо място.

— Но свитъка вече го няма — напомни Клио.

— Затова пък можем да попитаме Тот — напомни Уолт. — Ако някой знае отговорите, то това е именно той.

Напрежението около масата като че ли се поразсея. Ако не друго, поне бяхме дали на учениците някаква надежда, колкото и слаба да беше тя. Бях признателен, че Уолт е на наша страна. Умението му да изработва амулети може би бе единствената ни надежда да прикрепим сянката към статуята, освен това вотът му на доверие имаше тежест сред другите деца.

— Трябва незабавно да посетим Тот — заявих аз. — Още днес вечерта.

— Да — съгласи се Сейди. — Веднага след танците.

Аз я изгледах лошо.

— Не говориш сериозно.

— О, говоря си съвсем сериозно, скъпи ми братко. — Тя се усмихна дяволито и за секунда се притесних да не вземе да призове тайното ми име и да ме принуди да й се подчиня. — Днес вечерта ще ходим на танци. И ти ще дойдеш с нас.

Браво на теб, Картър. Поне имаш благоразумието да ми даваш микрофона за важните неща.

Така де, само си повтаря какви планове имал за Апокалипсиса, а не прави никакви планове за танцовата забава в училище. Степенува по важност нещата, както му дойде.

Не смятам, че съм постъпила егоистично, като съм поискала да отида на танците. Имахме, разбира се, сериозни задачи. Точно заради това настоях първо да се позабавляваме. Учениците ни имаха нужда от нещо, което да повдигне бойния им дух. Имаха нужда от възможността да са деца като всички останали, да имат приятели и живот извън Бруклинската къща: нещо, заради което да си заслужава да се бият. Дори войската се сражава на бойното поле по-добре, когато е имала почивка, за да се позабавлява. Сигурна съм, че го е казал някакъв пълководец.