Рик Риърдън - Сянката на змея

Събрахме се да вечеряме на голямата тераса. Там е приятно да се храниш, има невидими прегради срещу вятъра и страхотна гледка към река Ист и Манхатън. Храната се доставяше с магия и винаги беше вкусна. Въпреки това се притеснявах да ям там. От девет месеца провеждахме всичките си важни срещи именно на терасата. Бях започнал да свързвам тези вечери с някакви бедствия.

Напълнихме чиниите си на шведската маса, докато нашият пазач — крокодилът албинос Филип Македонски — се плискаше щастлив в плувния си басейн. Трябваше да мине малко време, докато свикна да се храня до шестметров крокодил, но Филип беше добре обучен. Ядеше само бекон, по някоя и друга водна птица и от време на време чудовища, дошли да ни нападат.

Баст се беше разположила на челно място с купичка котешка храна „Пурина за пируващи котки“. Ние със Сейди седяхме точно срещу нея. Хуфу се бе вживял в ролята на бавачка на малчуганите, а някои от привлечените наскоро деца бяха вътре в къщата — пишеха си домашните или наваксваха с магиите, но иначе присъстваха повечето от най-важните хора — десетина от големите ученици.

Ако отчетем колко неприятно бе завършила предната вечер, всички изглеждаха в странно добро настроение. В известен смисъл се радвах, че още не знаят за видеозаписа, на който Сара Джейкъби ме заплашваше със смърт. Джулиан току подскачаше на стола и се усмихваше без особена причина. Клио и Джаз си шушукаха и се кикотеха. Дори Феликс явно се бе възстановил след шока в Далас. Правеше от картофено пюре мънички shabti във вид на пингвини и ги съживяваше.

Само Уолт изглеждаше мрачен. В чинията на едрото момче нямаше нищо друго освен три моркова и парченце желиран сладкиш „Джел-О“. (Хуфу твърдеше, че бил с невероятни лечебни свойства.) Ако се съди от напрежението около очите на Уолт и скованите му движения, явно го болеше много повече от снощи.

Аз се извърнах към Сейди.

— Какво става тук? Всички ми се виждат… разсеяни.

Тя се взря в мен.

— Все забравям, че не ходиш на училище. Довечера е първата танцова забава, Картър. Ще дойдат деца от три други училища. Нали можем да свършим по-бързо със събранието?

— Ти шегуваш ли се! — възкликнах аз. — Чудя се какъв план да измисля за края на света, а тя, моля ви се, се притеснява дали няма да закъснее за танците.

— Споменавала съм ти поне десетина пъти — настоя сестра ми. — Пък и имаме нужда от нещо, което да ни повдигне настроението. Хайде, съобщи на всички какъв е планът ти. Някои още не са решили какво да облекат.

Понечих да възразя, но останалите ме гледаха с очакване. Прокашлях се.

— Добре тогава. Знам, че има танцова забава, но…

— В седем — прекъсна ме Джаз. — Ще дойдеш, нали?

Тя ми се усмихна. Ама че работа… дали не флиртуваше?

(Сейди ме нарече току-що тъп. Ей, имам да мисля за други неща.)

— Хм… както и да е — смотолевих аз. — Трябва да обсъдим случилото се в Далас и онова, което ни предстои от тук нататък.

Това понижи настроението. Усмивките помръкнаха. Приятелите ми заслушаха, докато разказвах накратко за задачата ни в Петдесет и първи ном, за унищожената книга „Как да се разгроми Апоп“ и за кутията със сянката, която сме взели. Споделих и как Сара Джейкъби е поискала да се предам, а Хор е споделил, че сред боговете цари смут.

Включи се и Сейди. Тя обясни за странната си среща с лицето от стената, за двамата богове и за призрака на майка ни. Сподели и как имала чувството, че вероятността да победим Апоп е свързана по някакъв начин със сенките.

Клио вдигна ръка.

— Така значи… разбунтувалите се магьосници са взели решение да те убият. Боговете не са в състояние да ни помогнат. Апоп може да се въздигне всеки момент, а последният свитък, който е могъл да ни помогне да го победим, е унищожен. Но ние да не се притесняваме, защото разполагаме с празна кутия и смътен намек за сенките.

— Леле, Клио! — ахна възхитена Баст. — В теб има нещо котешко.

Аз долепих длани до масата. Искаха се съвсем малко усилия да призова могъществото на Хор и да я направя на трески. Но се съмнявах, че това ще допринесе за славата ми на спокоен водач, който се владее.

— Не е просто смътен намек — възразих аз. — Вижте какво, всички сте учили за проклятията за унищожение, нали?

Нашият крокодил Филип изсумтя. Удари с опашка по басейна и върху вечерята ни се изсипа дъжд. Магическите същества реагират донякъде болезнено на думата „проклятие“.

Джулиан попи водата по препечения си сандвич със сирене.