Рик Риърдън - Сянката на змея

Ние със Сейди и Уолт я бяхме направили тайно (въпреки яростните възражения на Баст). Доверихме се само на Уолт, защото не можехме без умението му да изработва амулети. Дори Еймъс нямаше да одобри такъв опасен експеримент. Една грешка, едно направено не както трябва заклинание, и статуята щеше да се превърне от оръжие срещу Апоп във вход, откъдето той да проникне в Бруклинската къща. Но нямахме избор, трябваше да рискуваме. Освен ако не намерехме друг начин да разгромим Змея, ние със Сейди щяхме да бъдем принудени да използваме статуята за план Б.

— Налудничава идея — каза някой от балкона.

На перилата беше кацнал гълъб. В погледа му имаше нещо много негълъбово. Той изглеждаше безстрашен, почти опасен, а аз познах гласа, по-мъжествен и войнствен, отколкото очакваш от представител на гълъбовото племе.

— Хор? — попитах аз.

Гълъбът понаклони глава.

— Може ли да вляза?

Знаех, че пита не просто от любезност. На къщата бяха направени силни магии срещу нежелани напасти във вид на гризачи, термити и египетски богове.

— Давам ти разрешение да влезеш — отвърнах тържествено. — Хор във вид на… хм… на гълъб.

— Благодаря ти.

Гълъбът скочи от перилата и влезе с клатушкане в стаята.

— Защо? — полюбопитствах.

Хор настръхна.

— Е, потърсих сокол, но в Ню Йорк не се срещат под път и над път. Исках нещо крилато, затова гълъбът ми се стори най-подходящ. Те са пригодени добре към градовете, не се страхуват от хората. Благородни птици, нали?

— Благородни — съгласих се аз. — Това е първата дума, която ми хрумва, ако си мисля за гълъби.

— Наистина — рече Хор.

Както личи, сарказмът не съществувал в Древен Египет, защото Хор все не го забелязваше. Литна на леглото и клъвна от „Чирио“-то, останал от обяда на Хуфу.

— Ей, ако вземеш да ми се изакаш върху одеялата… — предупредих аз.

— Ама моля ти се. Боговете на войната не акат по одеяла. Е, ако не броим един път, когато…

— Забрави, че съм казал нещо.

Хор кацна в края на куфара. Надзърна надолу към статуетката на Апоп.

— Опасно — каза. — Прекалено опасно, Картър.

Не му бях споменавал за план Б, но не се изненадах, че знае. Ние с Хор прекалено често бяхме споделяли един и същ разум. Колкото повече се учех да направлявам мощта му, толкова повече се разбирахме помежду си. Неприятната страна на божествената магия бе, че невинаги успявах да прекъсна тази връзка.

— Резервен план при непредвидени обстоятелства — обясних аз. — Опитваме се да намерим и друг начин.

— Тръгнахте да търсите онзи свитък — припомни си той. — Чийто последен препис изгоря днес вечерта в Далас.

Едвам се удържах да не боцна с нещо гълъба.

— Да. Но Сейди намери кутията със сянката. Според нея тя ще ни насочи. Случайно да знаеш как се използват сенки срещу Апоп?

Гълъбът извърна глава встрани.

— Всъщност не. Аз разбирам магията по-скоро буквално. Пронизваш враговете с меч и те умират. Ако възкръснат, пак ги пронизваш. И при необходимост повтаряш. Със Сет се получи.

— След колко години на битки?

Гълъбът се взря в мен.

— За какво намекваш?

Реших да избегна спора. Хор беше бог на войната. Обичаше да се сражава, но му бяха необходими години, за да победи бога на злото Сет. А Сет си беше детска залъгалка в сравнение с Апоп, първичната сила на Хаоса. И да фраснехме с меча Апоп, нямаше да се получи нищо.

Сетих се какво каза преди малко Баст в библиотеката.

— Тот дали знае повече за сенките? — попитах аз.

— Вероятно — промърмори Хор. — Тот не го бива за друго, освен да изучава стари плесенясали свитъци. — Той се взря във фигурката на змията. — Странно… Току-що си спомних нещо. Преди време египтяните употребяваха една и съща дума за „статуя“ и „сянка“, защото и двете са по-малки копия на предмета. Наричаха ги sheut .

— Какво се опитваш да ми кажеш?

Гълъбът настръхна.

— Нищо. Просто ми хрумна, докато гледах статуята, а ти ми говореше за сенки.

Усетих как ме побиват ледени тръпки.

Сенки… статуи.

Миналата пролет ние със Сейди бяхме видели как предишният Главен лектор Дежарден прави заклинание за проклятие над Апоп. Такива заклинания са опасни дори срещу по-незначителни демони. Трябва да счупиш статуетка на онова, което си решил да унищожиш, и така да заличиш и него, да го премахнеш от лицето на земята. Само при една грешка се взривяват различни неща, включително самият магьосник, направил заклинанието.

Долу, в Подземния свят, Главният лектор Дежарден беше използвал направена набързо фигурка на Апоп. Беше загинал, а единственото, което бе постигнал, бе да изтласка Апоп малко по-навътре в Дуат.