Рик Риърдън - Сянката на змея

Не. Не можех да мисля за това. Наложих си да се съсредоточа върху златното ковчеже.

„Виж какво липсва там“, ме беше посъветвал Анубис.

Проклети богове с проклетите им главоблъсканици.

Лицето от стената — Чичо Вини — ми беше споменало, че сандъчето ще ни подскаже как да победим Апоп, стига да съм достатъчно схватлива, за да го разбера.

— Още не съм сигурна какво означава — признах си аз. — Ако тексасците ни разрешат да го вземем със себе си в Бруклинската къща… — Точно тогава се ужасих от една мисъл. Навън вече не се чуваха взривове. Само зловеща тишина. — Тексасците! — викнах. — Какво ли е станало с тях?

Феликс и Алиса се стрелнаха към изхода. Картър и Уолт ми помогнаха да стана на крака и тримата се завтекохме след тях.

Мъжете, които пазеха музея, бяха изчезнали от постовете си. Влязохме във фоайето и аз видях през стъклените стени, че в скулптурната градина се издигат стълбове бял пушек.

— Не — пророних. — Не, не.

Прекосихме на бегом улицата. Добре поддържаната морава се бе превърнала в кратер с размерите на олимпийски плувен басейн. Дъното беше осеяно с разтопени метални скулптури и натрошени камъни. Тунелите, които преди бяха водили към щабквартирата на Петдесет и първи ном, се бяха срутили като грамаден мравуняк, върху който е стъпил хулиган. По ръба на кратера се виждаха парчета официални дрехи, над които се виеше дим, натрошени чинии с царевични питки, счупени чаши за шампанско и магьоснически жезли, които се бяха превърнали в трески.

„Не се обвинявай за загиналите“, беше казала майка ми.

Зашеметена, се приближих до останките от вътрешния двор. Циментовата плоча се беше пропукала по средата и едната й половина се беше плъзнала в кратера. В кратера, до проблясващо парче сребро, се въргаляше овъглена цигулка.

Картър застана до мен.

— Не е… не е зле да претърсим — каза той. — Някой може да се е спасил.

Преглътнах, за да не се разридая. И аз не знам как, но разбрах с пълна убеденост каква е истината.

— Никой не се е спасил.

Магьосниците от Тексас ни бяха посрещнали радушно и ни бяха подкрепили. Дж. Д. Грисъм се беше ръкувал с мен и ми беше пожелал успех, а после беше хукнал да спасява жена си. Ние обаче бяхме виждали в други номове какво оставя след себе си Апоп. Картър беше предупредил Дж. Д. Грисъм: помагачите на Змея не оставят след себе си оцелели.

Приклекнах и вдигнах проблясващото парче сребро: полуразтопена тока за колан със Самотната звезда отгоре.

— Мъртви са — казах. — Всички.

На тази щастлива нота Сейди ми връчва микрофона. /_Много съм ти признателен, сестричке._/

Иска ми се да кажа, че тя не е била права за Петдесет и първи ном. И че сме намерили всички магьосници от Тексас здрави и невредими. Но ние не ги намерихме. Не намерихме нищо освен останките от битка: изгорели вълшебни пръчки от слонова кост, няколко натрошени shabti парчета тлеещ лен и папирус. Точно както при нападенията в Торонто, Чикаго и Мексико Сити магьосниците просто бяха изчезнали сякаш вдън земя. Бяха се изпарили, бяха погълнати или изтребени по някакъв еднакво ужасен начин.

В тревата по края на кратера припламваше самотен йероглиф: Isfet , символът на Хаоса. Изпитах чувството, че Апоп го е оставил там като визитна картичка.

Всички бяхме в шок, но нямаше за кога да скърбим за другарите си. Не след дълго властите на обикновените простосмъртни щяха да дойдат на местопрестъплението, за да проверят какво е станало. Трябваше да поправим възможно най-добре щетите и да заличим всички следи от магия.

Не можехме да сторим много, за да махнем кратера. Местните хора просто щяха да решат, че е избухнала газовата инсталация. (Често причинявахме такива експлозии.)

Постарахме се да подредим в музея и да възстановим изложбата, посветена на Тутанкамон, но не беше чак толкова лесно, както да почистим магазина за сувенири. Магията действа само дотам. Затова, ако някой ден отидете да разгледате изложбата за Тутанкамон и забележите по експонатите пукнатини, следи от изгорено или може би статуя с глава, залепена на обратно… е, извинявайте. Сигурно сме виновни ние.

От полицията отцепиха улиците и оградиха с лента зоната на експлозията, а през това време групата ни се събра на покрива на музея. В по-добри времена сигурно щяхме да използваме някой артефакт, за да отворим портал и той да ни отведе у дома, но от няколко месеца, откакто Апоп бе станал по-силен, беше опасно да прибягваме до портали.