Петър Бобев - Зеленият вампир

Когато двамата се изправиха отново, биологът подметна, тоя път не без укор:

— Е, какво? Не ви се удаде да ме изоставите!

Мисионерът смотолеви несвързано:

— Аз не… Аз само да проверя… Да видя коя е тази Веломоди.

Стамов вече се досещаше коя е.

— Майката на Ратулу е отвлечена от третретретре.

Навярно е същата. Но къде ли е сега самият Ратулу? Мисионерът измърмори:

— И с него, и без него — все това! Все на Вампира! Замълча, вледенен от страх. Мълчеше и Стамов. Та какво ли имаха да си говорят? Стамов изведнъж възкликна:

— Та това е печат от Мохенджо Даро! Мисионерът извърна глава към гласа му. Какво ли му бе станало? Полудял ли бе вече клетникът от преживяното?

А българинът не спираше:

— Камъкът върху крака на епиорниса. Видяхте ли го? Точно така изглеждат печатите от Мохенджо Даро.

— Е, какво от това? — не се стърпя отец Доминик.

— Мохенджо Даро значи „Селище на мъртвите“. Древен град в долината на Инд. Отпреди пет хиляди години. Днес в развалини. Но личат неколкоетажни къщи. С водопровод и канализация.

— Кои са живели там?

— Това не е известно. Намерени са кости на хора от всички раси. И статуетки, и зарове, и печати. Но дали са печати, или амулети? С някакви знаци по тях. Приличат и на критско-микенската, и на хетската писменост, и на ронго-ронго от Великденския остров, и на древните китайски йероглифи.

Не се доизказа. Та то изглеждаше тъй нелепо, фантастично — това му хрумваше. На Мадагаскар се среща жив епиорнис с бронзов пръстен на крака отпреди пет хиляди години. И на него печат. Като тия в Мохенджо Даро. Какво означаваше това? Дали тогавашните жители край Инд бяха идвали насам? Или на самия Мадагаскар бе съществувала подобна неизвестна култура? Защото всички идеограми, възникнали от рисунъчното писмо, по света са сходни, произлизат от схематизирани реални образи, всяка писменост започва така.

Но това? Това беше съвсем абсурдно — лемурите, които ги бяха пленили, да притежават писменост, макар и примитивна. Преди да приеме това, трябваше да допусне другото — че тия лемури не са животни, а разумни същества, достигнали върха на разреда Полумаймуни, както човекът е върхът в разреда Примати.

Всъщност кой би попречил на еволюцията да стори това? От многото нейни закони един от най-безспорните е законът на цефализацията — съсредоточаването на нервната тъкан в предната част на животинското тяло и постепенното оформяне на главен мозък. Лемурите притежават ръце и отлична обмяна на веществата, способна да осигури изхранването на един голям мозък.

А нямаше защо да го допуска. То изглеждаше ясно. Лемурите, които ги бяха пленили, не бяха животни, бяха почти хора, с копия, с градове, с жертвоприношения. Животните не държат пленници, не ги принасят в жертва.

И пак съмнението: а мравките? С техните пленници — листните въшки?

Наистина, не отиваше ли твърде далеч? Друг разум на планетата! А защо не се е изявил досега? Погледнати отвън, някои съжителства на съвсем низши същества изглеждат разумни. Пчели, мравки, термити. А са животни със сложни инстинкти, в целокупността си почти съзнателни, но все инстинкти.

Защо тия лемури мълчат? Възможен ли е разум без език, без говор, без предаване на информация?

Ако беше така, тогава нямаше да му изглеждат тъй неправдоподобни хипотезите за съществуването на някаква си Лемурия, потънал континент с прастара цивилизация, последната останка на който е Мадагаскар.

Толкова хипотези! Една от друга по-изящни, по-романтични! Коя е вярната? А може би някоя друга, още неродена. Твърде много очарование крие хрумването на Вегенер за плаващите континенти. Фантастично, импозантно. Някога, в младостта на планетата Земя сред единствения земен океан Панталаса се извисява единствената суша, огромната пра суша Пангея. По някакви причини тя почва да се разпада на огромни отломъци, които тръгват в разни посоки. На юг се придвижва Гондвана, Южният праматерик, който, от своя страна, се разкъсва на няколко различни по големина континентални блока. Южна Америка поема на запад, Антарктида и Австралия — на юг, Африка и Индустан — на север. Как другояче можем да си обясним поразителното съвпадение на бреговите им очертания, присъствието на торбести животни в Америка и Австралия, двойнодишащи риби — може би прадедите на земноводните — в Америка, Австралия и Африка, различните видове боа във всички тропически земи? Също и бягащите щраусови птици щраус, нанду, ему, каузар.