Петър Бобев - Зеленият вампир

Обърна се назад и затърси трескаво торбата с дневника си, в който трябваше да запише преживяното, за да не пропадне напразно всичко онова, което бе научил. Ако не беше станало твърде късно…

Къде беше тоя дневник? И как ли щеше да го открие сред опустошенията от динамитния взрив?

Може би това, тая обгоряла дрипа!

Тогава? Къде щеше да запише всичко, което бе намислил?

Оцелял бе само един полуобгорен лист. За какво ли можеше да му послужи? При това нямаше и молив!

Ученият се озърна. И с едно овъглено клонче успя да надраска няколко думи:

„Третретретре са разумни лемури! Бях техен пленник!“

Само толкова! За повече нямаше място. А за подобно твърдение, ако не успееше да го докаже, всички щяха да го сметнат за луд.

Той мушна листа в пазвата и подкани другарите си:

— Да вървим, Ратулу! Колкото може по-скоро!

Трябваше да бързат. Дано успееха да се доберат до населено място, където има хартия и писалка. Преди да е дошла забравата.

А вече предусещаше първите й пристъпи. Навремени главата му се опразваше, мислите му се пръсваха като понесени от вятъра пеперуди, объркваха се в безредни вихрушки. Кой беше той? Къде се намираше? Какво търсеше тук?

После отново разсъдъкът му се възвръщаше, спомените се наслагваха в обичайния си порядък, сърцето му успокояваше ритъма си.

Докога ли?

Разбрал смута в душата му, усещащ и той пристъпите на губещата се памет, Ратулу поведе надолу по познатата пътечка малката си дружинка. Тревожен и доволен в същото време. Веломоди, неговата изгубена майка, беше отново с него. И нямаше да я остави никога. Щеше да я опази по-добре от баща си. С Веломоди, изтръгната от ръцете на третретретре все едно от оня свят, той щеше да стане недосегаем за коварството на омразния магьосник Икутубекубу.

Не се обърна назад.

Третретретре можеха да си живеят, както бяха живели досега.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/340

Издание:

Петър Бобев. Зеленият вампир

Рецензенти: Васил Райков, Любомир Пеевски

Редактор: Станимира Пенева

Художествено оформление: Васил Миовски

Художник: Димитър Бакалов

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Георги Нецов

Коректор: Мая Халачева

Държавно издателство „Отечество“, София, 1987